Марш на пленените фашисти в Москва

Походът на пленените германци в Москва (също „Парад на победените“, операция „Голям валс“) се състои в понеделник, 17 юли 1944 г. 57 600 германски войници и офицери, пленени от войските на 1-ви , 2-ри и 3-ти белоруски фронтове, маршируват в колони по „Садовое коьцо“ и други улици на столицата

Предисторията е, че по време на операция „Багратион“ през лятото на 1944 г. германската група армии „Център“ е разбита. Около 400 000 войници и офицери от Вермахта и Waffen SS са убити или пленени. Тези загуби са много по-големи от при Сталинград. От 47-те генерали на Вермахта, воювали като командири на корпуси и дивизии, 21 са взети в плен. Съюзниците се съмняват в такова грандиозно поражение на фашистките войски в Белоруската ССР.

Представя се добра възможност за демонстриране на успехите на СССР във войната, за повдигане на духа на московчани и жителите на други градове. Решено е германските военнопленници, водени от генерали, да се водят по улиците на Москва. Операцията е извършена от НКВД, кръстена е на музикалната комедия „Големият валс“. Това е обявено по радиото сутринта на 17 юли, а също и отпечатано на първа страница на вестник „Правда“.

Пленниците са настанени на московския хиподрум, стадион „Динамо“ и на полето за обездка на кавалерийския полк на дивизията „Ф. Е. Дзержински“. Още преди сцената всеки германски затворник е подложен на обстоен медицински преглед. В Москва са откарани само онези, които са здрави и могат да се движат самостоятелно. Пожарникарите носят вода на военнопленниците. Достатъчно, за да утоля жаждата си, но не е достатъчно, за да си измият лицата. Те трябва да се разхождат из столицата на Съветския съюз в този вид – непрани, понякога със същите панталони и без обувки.

Но на затворниците се дават подсилени дажби – каша и хляб със свинска мас. До 11 часа сутринта на 17 юли затворниците са разделени на две групи и построени в съответствие с ранга им от 600 души (20 души по фронта). Преминаването на колоните е ръководено от командващия войските на Московския военен окръг генерал-полковник П. А. Артемиев.

Туристически обиколки на Москва организирани от Сталин за фашисти

Първата група фашисти (42 000 души) изминава за 2 часа и 25 минути по маршрута: Ленинградско шосе, улица Горки (сега Тверская), площад Маяковски, по Садово-Каретная, Садово-Самотечная, Садово-Черногрязная, улица Чкалов, до Курската жп гара, а след това по улиците: Каляевская, Ново-Слободская, 1-ва Мещанская. Като част от групата минават 1227 пленени офицери, включително 19 генерали, които маршируват с оставените им ордени и униформи, шестима полковници и подполковници.

Втората група фашисти (15 600 души) върви обратно на часовниковата стрелка по Градинския пръстен за 4 часа и 20 минути, започвайки от площад Маяковски, по улиците Болшая Садовая и Садово-Кудринская, след това по булевардите Новински и Смоленский, площад Зубовская, улиците Кримская и Болшая Калужская до гара Канатчиково на Окружната железница (тогава покрайнините на Москва, сега – района на метрото „Ленински проспект“).

Части от войските на НКВД участват в ескорта на колоните: дивизия от дивизията на името на Ф. Е. Дзержински, 36-та и 37-а дивизии на ескортните войски. Колоните са придружени от ездачи с голи саби и обикновени войници на НКВД със заредени пушки. Заловените германци са последвани от машини за поливане, символично измиващи земята от „фашистката измет“. „Парадът“ приключва в седем часа вечерта, когато всички затворници са поставени във вагони и изпратени от Москва в лагерите на ГУЛАГ. Четирима изостанали от колоната затворници получават медицинска помощ.

Сред затворниците има колона от френски войници. „Всички те прикрепиха някаква трицветна кокарда към якетата си и когато дойдоха с нас и видяха генерал Пети да стои в задната част на камион с зачервени страни, те започнаха да викат:“ Viv la France, мой генерал! Не бяхме доброволци! Извикаха ни насила. Да живее Франция!“ Ърнест Пети не им показва ни най-малко съчувствие. Напротив, той плюе ядосано и през зъби казва: „Копелета! Който не искаше, той не беше с нас“.

В доклад до Държавния комитет по отбрана на бланка на НКВД на СССР Лаврентий Берия съобщава, че по време на този марш има голям брой антинацистки викове от населението: „Смърт на Хитлер!“ и „Смърт на фашизма !“. Като цяло обаче, според свидетели, е имало много малко агресивни атаки.

Месец по-късно, в сряда, 16 август 1944 г., подобен марш на пленени фашисти се провежда и в Киев, колона от военнопленници, състояща се от 36 918 души, включително 549 офицери, преминава през целия град.

Когато един урок не се научава от първия път, следва повторение. На всеки 80-100 години някой се пробва на СССР, на Русия, изяжда шамарите и мирува следващите 80-100 години. Как не си го набиха в празните глави, че руснака може да бъде лъган, обиждан, унизяван, но с него не трябва да се воюва. Войната е неговата стихия, там той е в свои води. Остават 30 дни до 9-ти Май, когато ще се навършат 80 години от края на Втората Световна Война.

Нека да не се забравят уроците!

Източник: Уикипедия