КРАСИВА БЪЛГАРИЯ, крепост “Баба Вида”

Според една легенда живял някога български болярин, който имал обширни владения от Карпатите до Стара планина- След като починал, го наследили трите му дъщери – Вида, Кула и Гъмза. Двете по-малки сестри, Кула и Гъмза, попаднали на лоши мъже, които пропилели бащиното им наследство. Вида останала сама цял живот. Изградила замък, в който доживяла до дълбока старост, като успешно отбранявала своите поданици и земи от вражески нападения. В знак на благодарност, след смъртта й хората от този край нарекли замъка “Баба Вида” или „Бабини Видини кули”.

МЯСТО ЗА ВАШАТА РЕКЛАМА

„Баба Вида” е единствената изцяло запазена средновековна крепост в България, играла роля едновременно на отбранително съоръжение и на владетелски замък. Построена е в края на X век върху останките на античната крепост Бонония, но добива завършен вид през XIV век при цар Иван Срацимир. Крепостта има неправилна четириъгълна форма, като всяка страна е с дължина около 70 метра. Състои се от две стени: вътрешна /по-висока/ с девет кули – 4 ъглови и 5 странични, и външна /по-ниска /с две кули. Замъкът заема площ от 9,5 декара и е обиколен от ров с ширина 12 и дълбочина 6 метра. Достъпен е само от север, където е входната кула.

След превземането му от турците и с появата на тежкото огнестрелно оръжие /артилерийските топове/, конструкцията на замъка-крепост била променена, построени били естакади, по които ги качвали горе, както и амбразури. За стрелкова площадка послужили покривите на новопостроените помещения във вътрешния двор, които използвали като оръжейни складове и караулни помещения.

Посещението на страховития зандан, в който са експонирани прангите, уредите за мъчения и чертичките, с помощта на които затворниците са броели дните, подсещат за най-известния управител на Видинската област през периода, когато българските земи били под турска власт – Осман Пазвантоглу. Роден около 1758 година, той произхождал от богато видинско еничарско семейство. На няколко пъти бил изселван заедно с баща си Йомер Пазвантоглу.

Успял да откъсне големи територии от централната власт в Цариград и да се разпорежда в тях като независим владетел. В края на 18-и век султан Селим Трети предприемал походи срещу Видин и войските му на два пъти обсаждали града безуспешно. Което дало повод на капитан Шад, при неговото пътуване до Леванта да напише, че „от височината на тази крепост Осман Пазвантоглу отстоява толкова продължително време с няколко топчии поляци на всички сили на Османската империя”.

Непокорилият се на централната власт Пазвантоглу починал във Видин през 1807 година. Последни сражения тук се водили по време на Сръбско-българската война от 1885 година. През 1959 година крепостта преминава от Министерството на отбраната във владение на Министерството на културата и става туристически обект. На територията на крепостта има летен театър, а самата тя често бива използвана като декор при заснемането на филми.

Замъкът се намира на северозападния бряг на големия завой на река Дунав при град Видин. Има форма на висок трапец, разположен в направление от североизток (моста с входа) към югозапад.

Структурата на замъка включва 2 пояса защитни стени(в 2 концентрични четириъгълника), 4 кули, 4 бастиона, бартизани (кулички за наблюдение и стрелба), бойници за оръдия и стрелци. Повечето от тях са по вътрешните стени, Австрийската кула и Входната кула са на външните стени, а в южния връх бастионът с куличката – най-старата част (от X век) на замъка, обхваща вътрешните и външните стени.

В северния връх на вътрешните стени е разположена най-добре запазената Срацимирова кула (висока 16 метра), подобната Войнишка кула е по средата на северозападната вътрешна стена. Тези 2 кули са 4-етажни, Входната кула (на североизточната външна стена) е 3-етажна, а 8-стенната Австрийска кула (на източния връх) е двуетажна.

Външните стени са опасани с ров с вода (широк 12 метра, дълбок 6 м), над който е имало подвижен дървен (сега каменен) мост, водещ към входната кула на замъка и чрез нея към външния двор между стените и към централния вътрешен двор. Между вътрешните стени и центъра се разполагат помещения, които ограничават цнтралния вътрешен двор, откъдето до стрелковата тераса най-горе водят стълби и рампи за оръдия. Между тези 2 пояса защитни стени има охранителен външен двор (прекъснат и покрит по югозападната страна).

Размерите на замъка по външния контур на стените (ограничени от рова) са приблизително: ширина 60 – 65 метра и дължина 80 м (90 м с входната кула). Общата застроена площ е към 5 декара, а заедно с рова е ок. 9,5 дка.. Централният вътрешен двор е с размери около 10 на 20 метра и площ към 200 кв. м.

Замъкът е издигнат върху част от древноримската крепост Бонония, строена за местния гарнизон през ІІ век, превърнала се в ограден град (заемал площ от около 20 хектара). От градската крепост Бонония най-добре е запазена основата на източната ъглова кула. По-късно върху нейни основи край реката през IX век се изгражда замъкът (ок. 5 дка), който става главната и централна част от създадената през XVII век още по-обширна градска Видинска крепост, чиито стени са опасвали тогавашния град (най-стария днес видински квартал Калето).

Първите строителни дейности по замъка датират от периода на Първото българско царство. Строежът на същинския замък е започнал през Х век. Византийски хроники сочат, че Видинската крепост (да не се бърка със замъка) е издържала 8-месечна обсада от византийските войски, водени от император Василий II през 1003 г. Византийците все пак влизат в крепостта, но с подкуп и измама. От постройките от онзи период днес най-запазени са в тогавашния им вид стената и кулите, които са разположени към река Дунав.

През целия период на Второто българско царство обграждащата средновековен Бдин и замъка му крепост (върху основите на която е изградена османската крепост “Калето”) е най-важното укрепление в Северозападна България. Що се отнася до замъка (цитаделата), най-голямото му разширение е при цар Иван Срацимир, управлявал Видинското царство и на когото замъкът е царската резиденция.. През неговия период са построени вътрешни стени и кули. Именно тогава замъкът добива вид, близък до този, който има днес. Разкрити са основи на параклис от XIII – XIV век.

Според сведение от османския пътеписец Евлия Челеби (XVII в.) „… крепостта е построена през 880 г. лично от Баязид, сина на Завоевателя…“, т.е. достроена е от престолонаследника (и по-късно султан( Баязид II при управлението на баща му султан Мехмед II Завоевателя и е завършена към 1475 – 1476 г.., (Вероятно се има предвид крепостта, опасваща града, а не замъка.)

След XVIII век замъкът „Баба Вида“ вече не се използва за отбранителни цели, а служи предимно за оръжеен склад и за затвор. В ниша при южния ъгъл на замъка е запазена бесилката на затвора.

Сред костните останки от VІІІ – ХVІІ век палеоорнитологът проф. Златозар Боев установява 7 вида птици, сред които отдавна изчезналите от тази част на страната глухар (Tetrao urogallus) и сив жерав (Grus grus). Интерес представляват откритите останки от домашна пуйка (Meleagris gallopavo f. domestica), които са сред най-ранните в страната. Във фасадата на Войнишката кула през 1992 г. е открита взидана на височина 12 м от основата й скулптура на човешка глава от сиво-бял варовик, висока 26 см..

„Баба Вида“ е замък-музей, отворен за посещения от 1958 г., паметник на културата с национално значение от 1964 г., в списъка на Стоте национални туристически обекта на (има печат на БТС).

В музея се опазват и представят находки и сведения за историята на замъка. Възстановки в музея пресъздават някогашната обстановка в замъка. В прохода между югоизточните външна и вътрешна стена откъм Дунав е изградена (1964 г.) сцена за летен театър с 350 места, където се провежда фестивалът „Видински театрални дни“. Правят се художествени изложби, най-често в централния вътрешен двор.

Замъкът е главната туристическа забележителност на града. Всеки уикенд се посещава от 300 – 400 души.

Източници: Български Туристически Съюз,  Уикипедия