КРАСИВА БЪЛГАРИЯ, Парк-Музей “Владислав Варненчик”
Парк-музей “Владислав Варненчик” е мемориален комплекс, разположен в центъра на бойното поле от средата на ХV век, сред уникален парк на площ от 30 декара. На 10.11.1444 година в битка за освобождението на Балканите и Югоизточна Европа загива полско-унгарският крал Владислав ІІІ Ягело, наречен посмъртно Варненчик. В негова чест в западната част на града през 1935 година е изграден символичен мавзолей.
Председател на комитета по строителство е големия български лечител, общественик и духовен учител полк. Петър Димков. Негови лични предмети, снимки, медали и оръжие са дарени на музея от семейството му и са изложени в единствената в България постоянна експозиция
През 1964г, по повод 520-та годишнина от битката при Варна, е построена музейна сграда, в която е открита първата музейна експозиция. През същата година е издигнат паметник на Янош Хуняди – главнокомандващ армията на крал Владислав.
Парк-музей „Владислав Варненчик” е филиал на Националния военноисторически музей – София.В музейната експозиция се намират единствените в страната рицарски доспехи от епохата. Посетителите имат възможност да видят
- оръжия и снаряжения от ХV век, намерени на бойното поле;
- картини, скулптури, гравюри и други произведения на изкуството, посветени на Варненската битка;
- знамена, макети, карти и гербове;
- документи, дневници, писма и снимки.
На територията на парка се намират две тракийски могили. В парка са разположени командния пункт на султан Мурад II и еничарски ров от времето на сражението. Построени са символични саркофази на загиналите християни със средновековните гербове на държавите – участнички във Варненската битка – български, унгарски, хърватски, полски, украински, чешки, словашки, влашки и папски.
Музейният парк е разположен на 30 декара площ. Създаден е по план на чеха Антон Новак, който разработва и идеята за Морската градина. Тук се провеждат образователни програми за ученици.„
“Духовно покори страните, които завладя със меч“ – пише Стоян Михайловски в химна си. Това се отнася и за Варна, защото тя през вековете много повече време е била небългарска, отколкото българска. Историкът и директор на Парк-музея „Владислав Варненчик“, филиал на Военноисторическия музей София, доктор Невян Митев, разказва за обсадата на Варна от Калоян, но и за най-голямата битка край града – на крал Владислав Варненчик и Ян Хуниади, срещу османците двеста и четиридесет години след това.
От историка Траян Димитров, уредник в Музея по нова история на града, ще узнаете защо градът се е казвал за известно време Сталин, кога и как е възникнал и разцъфнал туристическият облик на града, как Варна се е превърнала от двайсетхилядно селище в днешния голям град.В разговора с писателя Ангел Ангелов става дума дали призивът на Стоян Михайловски се отразява в духа на града.
Припомняме си проф. Людмила Стоянова, Кольо Севов, Атанас Липчев и др., които не са между нас вече, но даваха облик на културния живот в морската столица. Става дума и за Публий Овидий Назон – бил ли е във Варна светвноизвестният днес римски поет на път към изгнанието си в днешна Румъния преди двайсет века, или не.Битките са отминали, а Варна с мултниетническия си дух е жива и красива.
Очевидно е важно днес градът да помни историята си, но да печели симпатии с уреден живот и висок културен дух, а не с болезнено вглеждане в междуетническите вражди, кипели някога край това забележително крайморско селище. Май така трябва да се тълкува Михайловски днес.
Източник: Български Туристически Съюз, БНР,
