КРАСИВА БЪЛГАРИЯ, Поморийско Езеро

Поморийското езеро е крайбрежна лагуна, разположена северно от град Поморие. Езерото е отделено от морето с естествена пясъчна коса(томболо) и изкуствена дига и само в южната си част има свързващ канал, чрез който се осъществява притока и оттока на морска вода

Площта му е около 7 – 8,5 km², дължината 5 – 6 km, ширината варира от 350 m на север до 1,6 km в средната част. Дълбочината му не надвишава 1,4 m, а солеността 60 – 80‰. Използва се за добив на сол (около 30000 т годишно) и лечебна кал. Над езерото минава Виа Понтика – една от големите въздушни магистрали на мигриращи птици от цяла Европа. 269 различни вида птици са наблюдавани в района на влажната зона. От 2010 г. на южния бряг на Поморийско езеро работи посетителски и природозащитен център. В близост до центъра е и единственият в страната Музей на солта.

С цел опазване на редките и застрашени видове и местообитания Поморийското езеро и прилежащите територии са обявени за Защитена местност по българското законодателство (2001), за Рамсарско място по смисъла на Рамсарската конвенция за опазване на влажните зони и водолюбивите птици и е един от 10-те български обекта в световния списък на Конвенцията, регистриран с № 1229. През 1998 г. Поморийско езеро е обявено за Орнитологично важно място за птиците, а от 2007 г. официално е включено от Министерския съвет в Европейската екологична мрежа Натура 2000 като защитена зона по Директивата на ЕС за птиците и защитена зона по Директивата на ЕС за местообитанията.

Консервационна бригада „Поморийско езеро“

В продължение на повече от 25 години Поморийското езеро привлича любители на природата и природозащитници чрез ежегодната Консервационна бригада „Поморийско езеро“, една от най-известните екологични инициативи в България. Създадена през 1995 г. и организирана от неправителствената организация „Зелени Балкани“, Бригадата е посветена на опазването и възстановяването на местообитанията на мигриращите водолюбиви птици, особено по протежение на Виа Понтика, един от основните миграционни пътища на птиците в Европа между Европа и Африка.

Ключов фокус на Бригадата е защитата и възстановяването на рибарката (Thalasseus sandvicensis), колониално гнездяща морска птица, наподобяваща чайка. Доброволците активно допринасят за усилията за възстановяване на местообитанията, включително изграждането на изкуствени острови, предназначени да осигурят безопасни места за гнездене на рибарките и други видове птици.

През 2021 г., за да отбележи 25-годишнината на инициативата, oрганизиран беше конкурс за най-успешно отразяване на кампанията и създаден възпоменателен магнит с изображение на мъж, пускащ хвърчило. Този символ е замислен от изследователя, специалист по комуникации и дългогодишен доброволец на бригадата Татяна Гаркавая, която също така ръководи комуникационен семинар, насочен към укрепване на доброволческата мрежа. Магнитът беше раздаден на всички участващи в конкурса.

Гаркавая интегрира Бригадата в по-големия си проект „Картографиране на устойчиви почивки в България: Комбинирайте доброволчеството и почивките!“. Инициативата насърчава екологично чистите пътувания и доброволческия туризъм, използвайки Бригадата за опазване на Поморийското езеро като модел за устойчиви преживявания по време на почивки в България.

Биоразнообразие

Общо в езерото и неговите защитени територии са установени 71 таксона водорасли (от тях 8 макрофитни зелени водорасли), 87 вида висши растения, 200 таксона безгръбначни животни (от тях 16 зоопланктонни и 25 зообентосни организми), 7 вида риби, 17 вида земноводни и влечуги, 268 вида птици и 31 вида бозайници. Описани са и 27 картируеми единици (хабитати) по Класификацията на палеарктическите хабитати.

С цел опазване на редките и застрашени видове и местообитания Поморийско езеро и прилежащите територии са обявени за Защитена местност по българското законодателство (2001), за Рамсарско място по смисъла на Рамсарската конвенция за опазване на влажните зони и водолюбивите птици и е един от 10-те български сайта в световния списък на Конвенцията, регистриран с № 1229. През 1998 г. Поморийско езеро е обявено за Орнитологично важно място за птиците, а от 2007 г. официално е включено от Министерски съвет в Европейската екологична мрежа Натура 2000 като защитена зона по Директивата на ЕС за птиците и защитена зона по Директивата на ЕС за местообитанията.

Във водите на Поморийско езеро са установени общо 71 вида водорасли, като само 8 от тях са макрофитни, а останалите са част от фитопланктона. Макрофитите са 8 вида зелени водорасли от клас Ulvophyceae на отдел Chlorophyta. Най-масово развиващият се вид във всички басейни е Ulva intestinalis, образуваща плътни ‘килими’ по дъното на басейните. По подводни камъни, по потопени предмети или сред U. intestinalis, се развива Ulva flexuosa – ‘уязвим вид‘ в Червения списък на българските макрофитни водорасли.

Висшите растения са представени от общо 87 вида. От тях 11 са защитени от Закона за Биологичното разнообразие и 13 са включени в Червената книга на България (от тях 3 застрашени и 10 редки). Един вид – лъскава камилска трева (Corispermum nitidum) е включен в Списъка на редките, застрашените и ендемични растения в Европа. За пясъчната коса, която отделя езерото от морето са характерни пясъчните дюни и специфичната за тях растителност (пясъчна млечка, морски ветрогон, пясъчна амофила, тойна и др.).

Бреговете на езерото са обрасли с тесен пояс от тръстика, а на места се среща и папур. Солените басейни и солниците предоставят условия за развитие на европейската солянка – специфичен вид за солените езера. Пясъчните дюни около езерото приютяват най-значимата останала популация от застрашения вид тойна в България.

В Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие са включени следните видове като редки: Пясъчна метличина (Centaurea arenaria), Нежна метличина (Centaurea gracilenta), Морски ветрогон (Eryngium maritimum), Пясъчна млечка (Euphorbia peplis), Хьофтианово часовниче (Erodium hoefftianum), Широколистна гърлица (Limonium latifolium), Тойна (Trachomitum venetum) и др.

Безгръбначната фауна е представена от общо 200 вида, като от тях 16 са зоопланктонни, а 25 са зообентосни организми. Влажната зона има ключово значение за опазване на един критично застрашен вид водни кончета – Lestes macrostigma. Типичен вид, приспособен към живот в хиперсолените езерни води е солничнето раче (род Artemia).

В района на езерото и прилежащите територии се срещат общо 17 вида земноводни и влечуги, много от които редки и световно застрашени видове

Поради високата соленост на водите на езерото, разнообразието от видове риби не е голямо. Постоянно пребиваващ е само един вид – кавказкото попче (Knipowitschia caucasica), а мигриращи са рибите: морски кефал (Mugil cephalus), илария (Liza saliens), платирина (Liza aurata) и малката атерина (Atherina boyeri). За да е налице тяхната миграция от изключителна важност е съществуването на връзка между морето и езерото.

В миналото преди да се изгради защитна каменна дига върху пясъчната коса, тази връзка се е получавала именно в тази част, но в последствие тя е прекратена. Съществува изграден канал в южната част на езерото, който понастоящем е единствената открита връзка между езерото и морето и единствено място позволяващо миграцията на рибите.

В района на езерото и прилежащите територии се срещат общо 17 вида земноводни и влечуги, много от които редки и световно застрашени видове – шипобедрената (Testudo graeca) и шипоопашатата (Testudo hermanni) костенурки, обикновената блатна костенурка (Emys orbicularis), ивичестия (Lacerta trilineata) и кримския (Podarcis taurica) гущер, южният гребенест тритон (Triturus karelinii), жабата дървесница (Hyla arborea) и др..

мНай-голямо богатство на Поморийско езеро е разнообразието от птици – към момента са установени общо 268 вида (гнездящи, зимуващи, мигриращи), голяма част от които редки и застрашени видове като малък корморан, тръноопашата потапница, червеногуша гъска, къдроглави пеликан, белоока потапница, гривеста рибарка, саблеклюн и други.

Лагуната е разположена на втория по големина миграционен път на птиците в Европа – Via Pontica и всяка година хиляди щъркели, пеликани, гъски и хищни птици преминават над езерото на път от Европа към Африка и обратно. Поморийското езеро се нарежда на трето място между езерата по Черноморското ни крайбрежие по общия брой на всички видове птици.

В района на езерото гнездят 57 вида птици, като за следните видове то е едно от най-важните места за гнездене в България: гривеста рибарка (Sterna sandvicensis), саблеклюн (Recurvirostra avosetta), кокилобегач (Himantopus himantopus), морски дъждосвирец (Charadrius alexandrinus), речна рибарка (Sterna hirrundo), белочела рибарка (Sterna albifrons) и бял ангъч (Tadorna tadorna). Колонията от гривести рибарки, която гнезди върху изградените и поддържани от доброволците на СНЦ „Зелени Балкани” изкуствени острови наброява вече 1500 двойки и е най-голямата на Балканския полуостров.

Бозайниците са представени от общо 31 вида, като сред тях е и най-малкия бозайник в света – етруската земеровка (Suncus etruscus). Срещащите се 9 вида прилепи са обект на защита от българското и международното законодателство.

Източници: Уикимедия, Български Туристически Съюз, Зелени Балкани