“Ройтерс”: Путин иска писмен договор за край на разширяването на НАТО срещу мир в Украйна, ще се съгласи ли Запада на това
Условията на президента на Русия Владимир Путин за прекратяване на войната в Украйна включват искане западните лидери да се ангажират писмено със спиране на разширяването на НАТО на изток и да отменят част от санкциите срещу Русия, съобщава Ройтерс, като се позовава на трима руски източници, запознати с преговорите.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп неведнъж е заявявал, че иска да сложи край на най-смъртоносния европейски конфликт от Втората световна война насам и през последните дни показва все по-голямо разочарование от Путин, като във вторник предупреди, че руският лидер си “играе с огъня”, отказвайки да участва в преговори за прекратяване на огъня с Киев, докато неговите сили постигат успехи на бойното поле.
След като разговаря с Тръмп в продължение на повече от два часа миналата седмица, Путин заяви, че се е съгласил да работи с Украйна по меморандум, който да установи контурите на мирно споразумение, включително времето за прекратяване на огъня. Русия заяви, че в момента изготвя своя версия на меморандума и не може да прецени колко време ще отнеме това.
Киев и европейските правителства обвиниха Москва, че се бави, докато нейните войски напредват в Източна Украйна.“Путин е готов да сключи мир, но не на всяка цена”, заяви високопоставен руски източник, запознат с мисленето на най-високо ниво в Кремъл. Трите руски източника твърдят, че Путин иска “писмено” обещание от страна на основните западни сили да не разширяват ръководения от САЩ алианс на НАТО на изток – официално изключване на членството на Украйна, Грузия и Молдова и други бивши съветски републики.
Русия също така иска Украйна да бъде неутрална, да бъдат отменени някои западни санкции, да бъде решен въпросът със замразените руски държавни активи на Запад и да бъде осигурена защита на рускоговорящите в Украйна, твърдят източниците на агенцията. Първият източник казва, че ако Путин осъзнае, че не е в състояние да постигне мирно споразумение при собствените му условия, той ще се опита да покаже на украинците и европейците чрез военни победи, че “утрешният мир ще бъде още по-болезнен”.
НАТО и в миналото е заявявала, че няма да промени политиката си на “отворени врати” само защото Москва го изисква.
Путин и руски официални лица неведнъж са заявявали, че всяко мирно споразумение трябва да се занимава с “първопричините” на конфликта. Киев неведнъж е заявявал, че на Русия не трябва да се предоставя право на вето по отношение на стремежа му да се присъедини към алианса на НАТО. Украйна твърди, че Западът трябва да ѝ даде силни гаранции за сигурност, които да възпрат всяко бъдещо руско нападение. НАТО и в миналото е заявявала, че няма да промени политиката си на “отворени врати” само защото Москва го изисква.
Путин прати десетки хиляди войници да влязат в Украйна през февруари 2022 г. след осемгодишни боеве в Източна Украйна между подкрепяните от Русия сепаратисти и украинските войски. Понастоящем Русия контролира малко под една пета от територията на страната. Въпреки че руският напредък се ускори през последната година, войната струва скъпо както на Русия, така и на Украйна по отношение на жертвите и военните разходи.
През януари Ройтерс съобщи, че Путин е все по-загрижен за икономическите деформации в руската икономика по време на войната, на фона на недостига на работна ръка и високите лихвени проценти, наложени за ограничаване на инфлацията. Цената на петрола, който е в основата на руската икономика, постоянно намалява през тази година.
Тръмп, който се гордее с приятелските си отношения с Путин и е изразявал убеждението си, че руският лидер иска мир, предупреди, че Вашингтон може да наложи допълнителни санкции, ако Москва забави усилията за намиране на решение. В неделя Тръмп предположи в социалните мрежи, че Путин е “напълно полудял”, като е предприел масирана въздушна атака срещу Украйна миналата седмица.
Първият източник твърди, че ако Путин види тактическа възможност на бойното поле, той ще продължи да навлиза в Украйна – и че Кремъл вярва, че Русия може да воюва години наред, независимо от санкциите и икономическите болки, наложени от Запада. Вторият източник заяви, че Путин вече не е толкова склонен на компромиси по отношение на територията и се придържа към публичната си позиция, че иска да получи целите четири региона в Източна Украйна, за които претендира Русия. “Путин е затвърдил позицията си”, казва вторият източник по въпроса за територията.
В допълнение към Крим, който анексира през 2014 г., Русия понастоящем контролира почти цялата Луганска, над 70% от Донецка, Запорожка и Херсонска област. Тя също така окупира част от Харковска и Сумска област и заплашва Днепропетровска област.
Докато Тръмп и Путин се надпреварват публично за перспективите за мир в Украйна, Ройтерс не можа да определи дали засилването на войната и втвърдяването на позициите вещае решимост за постигане на споразумение или провал на преговорите. През юни миналата година Путин постави първите си условия за незабавно прекратяване на войната: Украйна трябва да се откаже от амбициите си в НАТО и да изтегли всички свои войски от цялата територия на четири украински региона, за които претендира и които в по-голямата си част се контролират от Русия.
В допълнение към Крим, който анексира през 2014 г., Русия понастоящем контролира почти цялата Луганска, над 70% от Донецка, Запорожка и Херсонска област. Тя също така окупира част от Харковска и Сумска област и заплашва Днепропетровска област. Бившият президент на САЩ Джо Байдън, западноевропейските лидери и Украйна определиха инвазията като имперско завладяване на земя и многократно обещаха да победят руските сили.
Путин определя войната като повратен момент в отношенията на Москва със Запада, който според него е унизил Русия след разпадането на Съветския съюз през 1991 г., като е разширил НАТО и е навлязъл в сферата на влияние, която той смята за руска. На срещата на върха в Букурещ през 2008 г. лидерите на НАТО се споразумяха, че Украйна и Грузия един ден ще станат членове на Алианса. През 2019 г. Украйна промени конституцията си, като се ангажира да върви по пътя на пълноправното членство в НАТО и Европейския съюз.
Тръмп заяви, че предишната подкрепа на САЩ за кандидатурата на Украйна за членство в НАТО е била причина за войната, и посочи, че Украйна няма да получи членство. Путин, който се издигна на най-високия пост в Кремъл през 1999 г., многократно се е връщал към въпроса за разширяването на НАТО, включително и в най-подробните си забележки за евентуален мир през 2024 г.
Нахлуването на Русия в Украйна през същата година накара Финландия да се присъедини към НАТО през 2023 г., последвана от Швеция през 2024 г.
През 2021 г., само два месеца преди руското нахлуване, Москва предложи проект на споразумение, откривайки нов раздел с членовете на НАТО, който съгласно член 6 би задължил НАТО “да се въздържа от по-нататъшно разширяване на НАТО, включително присъединяването на Украйна, както и на други държави”. Дипломати от САЩ и НАТО заявиха тогава, че Русия не може да има право на вето върху разширяването на алианса.
Бившият директор на Централното разузнавателно управление Уилям Бърнс пише в спомените си, че е имало такова устно обещание, но то никога не е било официално – и е било дадено по време, когато Съветският съюз не се е разпаднал.
НАТО, създадена през 1949 г., за да осигури сигурност срещу Съветския съюз, твърди, че не представлява предизвикателство за Русия – въпреки че нейната оценка на мира и сигурността в евроатлантическата зона през 2022 г. определя Русия като най-значимата и пряка заплаха.
Нахлуването на Русия в Украйна през същата година накара Финландия да се присъедини към НАТО през 2023 г., последвана от Швеция през 2024 г. Западноевропейските лидери неведнъж са заявявали, че ако Русия спечели войната в Украйна, един ден тя може да нападне НАТО – стъпка, която би предизвикала световна война. Русия отхвърля подобни твърдения като неоснователно плашене, но също така предупреждава, че войната в Украйна може да прерасне в по-широк конфликт.
Източник: Гласове