КРАСИВА БЪЛГАРИЯ, Видин

Преглеждания: 123

България, Видин, Красива България

Днес КРАСИВА БЪЛГАРИЯ ще ви покаже и разкаже за град Видин

Градът е разположен на десния бряг на река Дунав, в която се намират румънските острови Малък Калафат и Голям Калафат и българските Кутово (или Голия остров), Голям близнак и Малък близнак. Срещу Видин е разположен град Калафат, Румъния. Видин се намира на 58 km от Лом, на 87 km от Монтана, на 125 km от Враца, на 197 km от столицата София, на 346 km от Пловдив, на 501 km от Варна и на 581 km от Бургас.

История

Видин е град с многовековна история. Създаден е още през древността. През годините е носил последователно имената: Дунония (ІІІ век пр.н.е.); Донавия (трак.); Дий; Бонония (рим.); Бъдин (VII в. – началото на X в.); Бдин (Х-XV в.); Бънин; Будим; Будин; Бодин (1569); Видини (гръцки); Видин; Пидин; Бидин; Бодин; Кираденум; Бишитери; Ведин (1669); Видин (тур.). Възникнал е на мястото на древното келтско селище Дунония, където римляните по-късно построяват крепостен град с името Бонония, който българите наричат Бдин.

По време на Римската империя е сред главните градове на провинция Горна Мизия, обхващаща земи от днешна Северозападна България и Източна Сърбия. По време на Втората българска държава цар Иван Александърповерява управлението на Видинското деспотство на сина си от първата съпруга влахинята Теодора Басараб Иван Срацимир, като го коронясва за цар, който се отделя от Търновското царство и създава Бдинското (Видинското) царство, което по-късно е покорено от османските турци през 1396 г..

През 1444 г. Видин е обсаждан от Владислав Варненчик, а през 17 и 18 век е превземан от австрийците, нападан от унгарците и румънците. Цар Иван Срацимир има сестра Доротея Българска, женена за Твърдко I; негова съпруга е Анна Басараб, чиято сестра Анка Басараб е женена за неговия първи братовчед и цар на Душановото царство Стефан Урош V. Като част от Османската империя Видин е важен административен и икономически център (пашалък).

От 1400 до 1700 г. Видин е в буферна зона между Османската държава и Свещената Римска империя (Австрия) и многократно е превземан от австрийски войски.Според късносредновековни регистри (средата на 18 век) от Видинско са били изнасяни в значителни количества дивечови кожи (от дива котка, кафява мечка, язовец, видра, лисица, благороден елен, вълк, див заек и дори рис). Удивително е, че от рис били изнесени 66 кожи. Има запазени данни и за изнесени 452 варела с рибен хайвер.

Снимка: Уикипедия, КРАСИВА БЪЛГАРИЯ, Видин, крепост “Баба Вида”

През 1738 г. във Видин населението е преобладаващо турско. За известно време е управляван фактически самостоятелно, когато Осман Пазвантоглу е бил владетел на Видинско – от 1798 до 1807 г. През 1806 г. бившият еничар Осман Пазвантоглу затваря няколкостотин миряни и свещеници от Видин и околността, воглаве с владиката Калиник в църквата „Св. Петка“ и ги изколва пред олтара. Градът е център на въстания през 1773 и 1850 г..

Видин, като център на селскостопански район, традиционно развива свързано промишлено производство

Обсадата на Видин по време на Сръбско-българската война от 1885 г. завършва с успех за българите, които отбиват всички пристъпи на сръбската армия. При избухването на Балканската война през 1912 г. 19 души от Видин са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

Видин, като център на селскостопански район, традиционно развива свързано промишлено производство – известна е местната винарска изба „Новоселска гъмза“ (по името на Ново село, където обаче с производство на вино се занимава ЛВК „Ново село“), създават се млекоцентрала, консервно, мебелно и шивашко предприятия, цигарена и порцеланова фабрики, развива се бурно през 1950-те години заводът за водни помпи след усвояване на съветски модели и насочване на 95% от продукцията към големия пазар на СССР.

През 70-те и 80-те години на XX век градът бързо се разраства благодарение на новия Химически комбинат „Видахим“ (със завода за полиамидни влакна „Видлон“, завода за автомобилни гуми„Вида“, ремонтно-механичния завод, ТЕЦ „Видин“), станал основата на Държавното стопанско обединение „Видахим“ (с Научноизследователския институт по полиамидни влакна).

Заводът за помпи „Георги Димитров“ прераства в комбинат и после в ДСО „Випом“ (включвайки и новия Научноизследователски институт за помпи), превръщайки се в най-големия производител на помпи на Балканите. В структурата на млеко-комбината също е създаден научно-приложен развоен институт – НИИ по млечна промишленост, първият в отрасъла извън столицата.

Създадени са също Тютюневият комбинат (на базата на Цигарената фабрика), Керамичният комбинат, Мебелният завод „Бдин“ (отделно от мебелната кооперация), Заводът за ризи „Вида“ (конкуриращ се с ТПК „Боян Чонос“ в износа), веригата магазини „Финес“ (стоки за бита, парфюмерия и козметика) и други предприятия.

Освен с вината си Видин се слави с автомобилните си гуми, водни помпи, мъжки ризи, цигари и редица други продукти, много от тях успешно изнасяни не само в СИВ, но и в развиващите си и в развитите страни. Благодарение на видинската фабрика България става шестата страна в света, усвоила производството на изделия от финия костен порцелан.

След 1990 г. и прехода към пазарна икономика в България промишлените предприятия в града бързо западат и се сгромолясват под влиянието на демокрацията и приватизацията реализирана в България от новите демократи.

Туризъм

Туризмът във Видин е представен основно чрез фирмите, предлагащи хотелиерски услуги, заведенията за обществено хранене и лицензираните туристически агенции. Природните и културни забележителности на града и неговата богата история, превръщат района в интересно място за различните видове туризъм.

– разположена на дунавския бряг на 4 км североизточно от града; обхваща къмпинг „Дунав“ с 30 бунгала и ресторант. Има много добри условия за краткотраен отдих с условия за водни спортове и риболов. В непосредствена близост е фериботът Видин – Калафат (Румъния). Посещава се от транзитни български и чуждестранни туристи. Обслужва се от асфалтиран път.

„Божурица“ – обособена в единствената високостеблена дъбова гора в Северозападна България, разположена на 18 км югозападно от града, отвъд гр. Дунавци, между селата Синаговци, Ивановци и Милчина лъка. Има малък язовир. Наличната база за отдих е с общ капацитет около 600 легла. Включва туристическата хижа „Божурица“ и бази за отдих на ведомства, стопански предприятия и обществени организации.

Съществуват добри условия за краткотраен и дълготраен отдих в лесопарка среда и водната площ за плуване, гребане и риболов. Големи са възможностите за излети и разходки в околностите. Изобилстват гъби, горски плодове и билки. Наличието на едър и дребен дивеч(елени лопатари, сърни, диви свине, зайци, фазани и др.) разкрива условия за практикуване на ловен спорт.

Много добра транспортна достъпност чрез редовни автобусни линии между града и околните селища. От 2014 г. местността е дом на скоростните етапи на рали „Вида“.

„Рациария“ – намира се на 17 км южно от Видин на брега на р. Дунав. Обрасла с акации, цер и ясен, тя разкрива панорамни изгледи към реката. В зоната има добри условия за краткотраен отдих край водно течение с риболов, пешеходен и познавателен туризъм, индивидуален вилен отдих. В непосредствена близост е археологическия обект Рациария – останки от времето на римското владичество.

Крайдунавска градска градина

Има исторически утвърден характер и запазена оригинална планова композиция. Решена е в пейзажен стил, в който хармонично се вписват боскетните форми на чемширите (характерни по форма за австрийските барокови паркове). Тази своеобразна смесица на стилове – пейзажен (носещ характера на английските паркове с редуване на открити и закрити пространства, където се разчита на ефекта от дървесните групи и поляни) и боскетни барокови форми на храстите, създава своя хармония и носи качества на нов стил, който можем да се определи като типично български.

Изграждането на крайдунавската градина става в 4 основни етапа: 1878 – 1899 г., 1911 – 1928 г., 1928 – 1939 г. (когато обхваща територията до Телеграф капия) и до 1960 г. (до крепостта Баба Вида). В парка има значими архитектурни паметници (театър „Вида“, джамията и библиотеката на Пазвантоглу, Телеграф капия, Турската поща, крепостта Баба Вида), археологически (трасето на турската крепостна стена), мемориални обекти, панорамни и наблюдателни пунктове, създаващи зрителен контакт с околната архитектурна рамка и река Дунав, много кътове за развлечения и отмора.