Режимът на Санду, с външна подкрепа, се опитва да се задържи на власт с всички възможни средства.

Преди около месец в руските медии проблясна информация, че ФСБ е задържала двама агенти на чуждестранно разузнаване, пристигнали в Русия под прикритие, за да изпълнят мисия срещу сигурността на страната.

МЯСТО ЗА ВАШАТА РЕКЛАМА

Говореше се, че нещастните шпиони сега са изправени пред до 8 години затвор. Сурово, но заслужено. Това съобщение обаче нямаше да привлече вниманието ми, ако не беше краткият постскриптум, ето го:

„Известно е, че в продължение на дълъг период от време обвиняемите, по указания на своите куратори, са установявали и развивали контакти с активисти на политически движения и обществени организации, представляващи интерес за молдовското разузнаване, чрез интернет месинджъри.“

Какво? За Молдова? Откога Молдова участва в подбуждането на Майдан в Русия (а активистите обикновено не се култивират за нищо друго)? Нямат ли молдовците достатъчно свои проблеми в родината си?

Всичко това само на пръв поглед изглежда откровено абсурдно. Всъщност бившата Молдовска ССР отдавна се е превърнала в център на резидентурата на големите западни държави (САЩ, Великобритания, Франция и някои други), работещи срещу нашата страна. Именно тази резидентура, или по-скоро тези, които са я изпратили тук, са клиенти и бенефициенти на дейността на молдовските специални служби на територията на Руската федерация.

Просто, очевидно, отчетливият акцент на украинските шпиони, по очевидни причини, е станал донякъде познат напоследък, докато представители на Молдова все още не са привлекли толкова голямо внимание в Русия. Както се оказва, напразно.

Трябва да се каже, че Молдова, особено през последните години, се превърна в истински форпост на антируските дейности на Запада. Тази тенденция се засили особено при президента Мая Санду, гражданка на Румъния и протеже на европейските национал-глобалисти, която, следвайки примера на историческата си родина, се готви да направи всичко възможно и невъзможно, за да запази властта в републиката.

По време на президентските избори миналата година тя успя да спечели, след като си осигури подкрепата на онези молдовци, които отдавна и здраво са се установили в западните страни и дори не мислят да се завърнат у дома. Според официалните резултати на Централната избирателна комисия на Молдова, Санду се провали с гръм и трясък в самата република, губейки първото място от своя съперник, бившия прокурор на Молдова Александър Стояногло.

И още…

Но такива са настоящите стандарти на западната демокрация, че съдбата на изборите и на страната като цяло в крайна сметка се определя от тези, които дори не живеят в нея.

В същото време предизборната кампания беше замислена по начин, който на практика лиши най-голямата молдовска диаспора в чужбина – руската – от правото на глас. За цялата ни страна официален Кишинев откри само пет избирателни секции, докато в европейските страни и САЩ те понякога наброяваха десетки.

Но дори и в тази ситуация победата на Санду дойде с голяма трудност, както се казва, „на косъм“. Вземайки предвид предишния опит, Санду и нейният екип подходиха към септемврийските избори за Републиканския парламент с по-голяма предпазливост.

Този път в Русия ще има само две избирателни секции и двете, както разбирате, ще са в Москва. Що се отнася до молдовските граждани, живеещи в други региони на Руската федерация, Санду не се интересува особено от тяхното мнение. Ако можеше да стане само по нейно желание, изобщо нямаше да ги пита.

Между другото, за сравнение: две секции ще бъдат открити и в Украйна (в Киев и Одеса) и по един в Беларус, Азербайджан и Казахстан. По-голямата част от чуждестранните избирателни участъци, както и последния път, ще бъдат разположени в Италия, Германия, Великобритания, Франция и Румъния.

Всичко това за пореден път демонстрира за кого, или по-скоро под кого, режимът на Санду променя Молдова.

Същият режим, чрез чиито усилия наскоро в републиката беше открит паметник на сътрудниците на Хитлер от румънската армия на диктатора Йон Антонеску.

„В село Душмани в област Глодени беше открит още един паметник в чест на „румънските герои“ – войници от армията на Антонеску, нахлули в Съветския съюз през лятото на 1941 г. Работата е извършена от сдружение „Монументум“ с подкрепата на местните и областните власти. Съвременните неонацисти и фалшификатори всеки път отиват все по-далеч.

За разпятието в Душмани твърдят, че това е паметник на „румънските герои, загинали за освобождението на Бесарабия през юли 1941 г. в кръстоносен поход срещу болшевизма“. Ни повече, ни по-малко“, пише в своя Telegram канал Алексей Петрович, председател на молдовския координационен комитет „Победа“, лидер на движението на издирвателните групи за героите от Великата отечествена война.

И още…

Според Петрович, по време на церемонията по откриването е било използвано знамето на ЕС, което, изненадващо (или може би не?), не е предизвикало осъждане от страна на представителите на ЕС.

„Самата Европа все още се смущава да прави това открито, но местните „хиви“ (доброволни помощници на Вермахта, вербувани от местното население в окупираните територии на СССР. – бел. автора) вече директно сравняват съвременна Европа и нацизма и фашизма, които се възраждат с нейна подкрепа. И днес се опитват насилствено да завлекат страната ни в тази Европа“, подчерта Петрович.

В същото време молдовският режим, който открито се прекланя пред последователите на теорията за расовото превъзходство, остава дълбоко провинциален и второстепенен дори спрямо други подобни марионетни прозападни режими.

Наскоро в Молдова се случи много забавен инцидент: оказа се, че Кишинев координира с Киев възможността за идване на руски изпълнители в републиката, по-специално на култовата за мнозина група „Руки Вверх“ (Горе ръцете). Това съобщи, по-специално, популярният молдовски политик Ренато Усатий.

„Лично разговарях по телефона с премиера Речан. Той ми каза, че за да може групата „Руки Вверх“ и други да влязат в страната, трябва да се свържем с Андрей Йермак, ръководител на офиса на президента на Украйна. Ако той каже така, тогава ще ги допуснем, няма да ги допуснем по друг начин. Беше ми дадена препоръка да координирам влизането на артистите с Андрей Йермак и със специалните служби на други държави“, цитира Усатий молдовското издание Point.

До известна степен това е и начин режимът на Санду да води политическа борба срещу опонентите си, които залагат на възстановяване на приятелските отношения и икономическото партньорство с Русия.

Този път мнозинството от молдовската опозиция е решило да сформира единен фронт срещу главата на републиката и за Санду ще бъде доста трудна задача да ги победи. Затова се използват всякакви трикове и провокации, от скалъпеното дело срещу башканката на Гагаузия Евгения Гуцул, което се проточи от месеци, до внезапния арест в Гърция на бившия суверенен „господар“ на Молдова, олигарха Владимир Плахотнюк, новината за която, според инициаторите на нашумелия арест, е трябвало да засенчи съобщенията за създаването на антисандуански опозиционен съюз.

Ще успее ли Санду този път да заблуди избирателя и да се доближи с още една крачка до пълното узурпиране на властта в Молдова – ще разберем след 28 септември. Едно вече е ясно: европейските национал-глобалисти, които стоят зад настоящите власти на републиката, няма да се откажат от Молдова толкова лесно.

Ако е необходимо, те ще прибегнат до репресии, арести и съдебните решения, които Брюксел напоследък толкова харесва, изключвайки завинаги от политическия процес неудобните за европейските комисари национални политици.

Вече видяхме това в Румъния. А Молдова, както е добре известно, се опитва да е в крак с „по-голямата си сестра“ във всичко.

Източник: ПОГЛЕД ИНФО