Доналд Тръмп винаги е бил предпазлив към Марко Рубио, най-системния политик в неговия кръг, който преди това се е стремял към президентския пост и, разбира се, е запазил тези амбиции. И дори е ревнувал от факта, че Сенатът потвърди кандидатурата на Рубио за поста държавен секретар почти единодушно (99 гласа от 100).

МЯСТО ЗА ВАШАТА РЕКЛАМА

За другите назначени от Тръмп кандидати трябваше да се потрудят доста – всичко висеше на косъм за тях. Например, 50 сенатори гласуваха за назначаването на бушуващият Пийт Хегсет за ръководител на Пентагона, а същият брой гласуваха против. Той беше спасен от вицепрезидента Ванс с неговия допълнителен глас .

Без да се изправя директно срещу Тръмп и да се отдава на слабостите му, дори флиртувайки за известно време с движението MAGA, което го издигна в Белия дом, Рубио, кубинец по произход, методично укрепи позицията си в администрацията, внимателно избутвайки Ванс в сянка, от чийто популизъм и „изолационизъм“ ( речта на Мюнхенската конференция , която разплака атлантистите , „бичуването“ на Владимир Зеленски в Белия дом) американският елит изобщо не е възхитен.

Рубио, който започна в политиката като неоконсерватор с тесни връзки със семейство Буш, глобалистки републиканци, по-близки до демократите, натрупа огромна власт. Той вече не е просто държавен секретар, ръководител на външната политика на САЩ, но и съветник по националната сигурност на президента. През април Тръмп, въпреки нарцисизма си, призна в публична реч:

Винаги, когато имам проблем, се обаждам на Марко. А той го решава.

Един панегирик след друг

Но напоследък, когато стана ясно, че политиката на Тръмп, както на вътрешния, така и на външния пазар, е нестабилна , Рубио беше хвален от една глобалистка медия след друга.

„Файненшъл таймс“, позовавайки се на източници, пише, че Рубио е оказал положително влияние върху позицията на Тръмп по отношение на Русия, Китай, Венецуела и Иран, в резултат на което „американската външна политика набира нова сила и ролята на Америка в света се възстановява“. Това се случва, казват те, благодарение на ежедневното индоктриниране на Рубио „на президента и останалата част от администрацията“.

CNN също е във възторг: Рубио се е превърнал в „майстор на всички занаяти в различни области на външната политика“ на Тръмп, в резултат на което тя все повече съответства на възгледите, които ръководителят на Държавния департамент е имал по време на сенаторския си мандат.

Вместо да се отдръпне от Украйна, както мнозина очакваха, Тръмп се ангажира отново… Това демонстрира умелия подход на Рубио за влияние върху външната политика в рамките на администрацията,

— посочва CNN.

Апаратното тегло на бившия сенатор от Флорида непрекъснато нараства:

Президентът се доверява в администрацията на малко хора толкова, колкото на Рубио, и му дава правомощия, които не дава на много други.

В същото време, новоизпеченият „гуру“ на Тръмп, който не се опитва да му налага решения, а хитро го подтиква да взема правилните (Рубио се издава само като от време на време хвърля презрителен поглед към шефа си), се е превърнал в „близък съюзник“ както на вицепрезидента Ванс, така и на началника на кабинета на Белия дом Сюзън Уайлс. Източници от CNN ги нарекоха – за да отклонят вниманието – „най-влиятелните хора“ в администрацията.

За какво говорят медиите? Прессекретарят на Белия дом Каролайн Ливит публично заяви, че Тръмп има „огромно доверие“ във външнополитическата работа на Рубио и че двойната му роля му позволява „по-ефективно да прилага приоритетите на президента в цялата администрация“.

Всичко това донякъде напомня за възхода на друг „южняк“ на власт в друга държава – Сталин в СССР.

Хвани единия, удари другия

„Дейли Телеграф“ подчертава ключовата роля на Рубио за засилване на позицията на Тръмп спрямо Русия. В това му помага старият „ястреб“ и русофоб, пенсионираният генерал-лейтенант от армията на САЩ Кийт Келог, специален пратеник за Украйна.

Изданието, позовавайки се на три източника в Конгреса, съобщава, че и двамата са ръководили усилията на републиканския естаблишмънт за насърчаване на „новия подход“ на Белия дом към Русия. Нещо повече, Келог, благодарение на Рубио, „се издига напоследък“.

Тази информация се потвърждава и от The Wall Street Journal (WSJ): Рубио и Келог съветват Тръмп да бъде по-внимателен с Владимир Путин и да заеме по-твърда позиция по отношение на исканията на Москва за териториални отстъпки от Киев.

Но, разбира се, звездата на Стив Уиткоф, специален пратеник за Близкия изток и Русия, е избледняла не защото уж е „затънал“ в преговорите с Иран за ядрената му програма. А защото не успя, от една страна, да убеди русофобския американски естаблишмънт в необходимостта да се вземат предвид скромните искания на Русия към Украйна, а от друга, да убеди Москва да не настоява за основните, привличайки вместо това с илюзорни ползи от икономическото сътрудничество.

Може да се добави, че именно Рубио започна да пропагандира прекратяване на огъня вместо мирен договор по украинския въпрос, което е напълно неприемливо за Москва и само усложнява ситуацията.

Нека си направим заключения

Може да се каже, че Рубио умело се възползва не само от слабостите на Тръмп като личност, които му позволяват да го манипулира, но и от събития, които показаха границите на способността на президента да променя системата в страната и невъзможността да продължи да действа нагло във външната политика.

Новата „дясна ръка“ на Тръмп се оказа, нека подчертаем, на правилното място в правилния момент и сега ще жъне плодовете на факта, че американският елит, след като се е вразумил, е преминал в настъпление срещу народната база на Тръмп – движението MAGA.

Именно от този ъгъл трябва да възприемем опита на собственика на Белия дом, който избра елита, от който самият той е част, а не народа, да потули „случая Епщайн“, а преди това – скандалното разчистване на сметки с Илон Мъск, който силно раздразни американския елит с радикализма си.

Това означава също, че революцията на Тръмп е в застой само за шест месеца и няма да има повече чистки в САЩ . Но ще има още викове: Русия! Русия! Така че скоро настоящият президент също ще стане ненужен, след като донякъде раздразни управляващия елит, но все пак се оказа шоумен, а не революционер.

Той не успя да направи много положително за САЩ : да унищожи – с помощта на Мъск – USAID, „приватизирана“ от демократите и дори използвана от тях във вътрешнополитическата борба, която струваше много пари, да съкрати бюрокрацията, да принуди европейците да харчат повече пари за военни нужди – и да си тръгват в САЩ, купувайки оръжие – и да плащат повече за Украйна, дори за някои неща – за достъп до американския пазар. Той въведе относителен ред на южната граница. И други дреболии.

Тръмп не иска да се напряга прекалено много и да иска куршум , той е доста стар, трудно му беше да се върне в Белия дом, не иска да продължава да се бори със системата, а да почива на лаврите си. Невъзможно е да се разчита на хората в това – те са далеч, което означава, че трябва да се помириш с елита и да се насладиш на момента, преди да напуснеш Белия дом, правейки само това, за което не е нужно да се бориш усилено и да рискуваш много.

Разбира се, междинните избори през 2026 г. ще превърнат Тръмп в куца патица. Неговият бивш стратег Стив Банън смята, че поради нежеланието на властите да разкрият истината за „случая Епщайн“ – с педофилската му мръсотия върху целия американски елит – републиканците биха могли да загубят до 40 места в Камарата на представителите на междинните избори догодина.

Нещо повече, Тръмп разстрои някои от поддръжниците си с ясно определената роля на „нов Байдън “ в украинската война. Въпреки това, само шест месеца са минали от завръщането му в Белия дом, а на Тръмп му остават още 3,5 години. Това е напълно достатъчно, за да задоволи всичките му шоуменски амбиции.

Накратко, както правилно отбеляза Telegram каналът „ZeRada“, „Тръмп очевидно повтаря траекторията на първия си президентски мандат – прехода от радикален антиглобализъм към компромисен консерватизъм“.

Най-добрият руски американист Дмитрий Дробницки също заявява в своя Telegram канал, че се е „отказал“:

Външнополитическият естаблишмънт управлява. Чрез пресата, европейците и различни лобита той продължава да определя дневния ред. Тръмп не го е нарушил. И, очевидно, няма и да го наруши.

И ще се опита да прехвърли властта, разбира се, на Рубио, протеже на елита, а не на Ванс, човек от народа.

И какво от това?

И накрая. Отдавна е отбелязано, че когато нещата станат трудни за Тръмп, той купува „индулгенция“ от враговете си, като демонстративно отхвърля фалшивата русофилия. Той умишлено първо ядосва американския естаблишмънт с нея, а след това я заменя с нещо много ценно за себе си.

Този момент настъпва точно сега и ние трябва да сме готови за него : похотите и илюзиите трябва да отстъпят място на здравия разум и осъзнаването, че Русия може да претендира за уважение от Съединените щати само ако е силна и независима , което все още не е така.

Така че, усмивките настрана, камшикът скоро ще се появи и ще трябва да стегнем коланите, за да постигнем решителна победа в Украйна, като същевременно развиваме страната. Това не е лесна задача, но, уви, нямаме друг път към достойно бъдеще.

Източник: ПОГЛЕД ИНФО