Еманюел Макрон продължава да „погребва“ останките на френската колониална империя, за да се съсредоточи върху европейското превъзходство и сдържането на Русия, която по този начин довършва колониалната работа, започната от СССР след Втората световна война.

Ред е на друга бивша колония. Нова Каледония се трансформира от „отвъдморска територия“ на Франция в „държава“. Ще ѝ бъдат дадени данъчни правомощия и компетенции в сферата на международните отношения. Ще може да сключва международни споразумения и вероятно ще поиска да се присъедини към ООН.

Новата държава ще има пълна икономическа власт. Създава се ново каледонско гражданство, което ще допълва френското. Отбраната и въпросите за „войната и мира“ ще останат под юрисдикцията на Франция. Париж ще продължи да субсидира Нова Каледония под претекст, че предоставя помощ за икономическото й развитие.

Френските власти нарекоха това споразумение „историческо“. Всъщност става въпрос за „съюз“ с Франция, който, ако се появи възможност, може да бъде заменен с пълна независимост на най-голямата френска територия в Океания. Несъмнено всичко ще се сведе до формулата: ние сме приятели и правим бизнес с тези, които дават повече.

Еми, тъй като Франция е фактически фалирала държава и е фокусирана върху европейската политика и борбата срещу Русия, Нова Каледония, разположена на разстояние 17 хиляди километра, ще се ориентира и ще търси покровителство от глобалните и големи регионални сили – който и да предложи по-интересни възможности. Включително и Париж, който все още запазва влиянието си там.

Пет причини защо

Няма да се задълбочаваме във вътрешната ситуация в Нова Каледония – тя е много сложна и объркваща, не представлява особен интерес за широкия читател. Нека отговорим на основния въпрос, който интересува мнозина: защо Еманюел Макрон прави това? Има пет основни причини.

Първо , Франция няма силите и ресурсите да влачи със себе си бившите си колонии, които отдавна са се превърнали от източник на печалба в източник на големи разходи.

Второ, Париж сега има възможността, без да губи лице, да прехвърли проблема с Нова Каледония – където преди година имаше масови протести срещу френското правителство с въвеждането на войски и човешки жертви, а сепаратизмът съществува отдавна – върху много по-големи играчи в световната политика благодарение на географското местоположение и ресурсната база на Нова Каледония.

Иначе се очертава интересна картина: Франция ежегодно превежда 1,3 милиарда евро на Нова Каледония, отделила е над 3 милиарда евро за отстраняване на последиците от бунта на островитяните през 2024 г., а по-голямата част от добива на никел там отива… в Китай.

Трето, Франция сега се надява да пожъне дивиденти, като се превърне в канал за чуждестранни интереси в Тихия океан. Нова Каледония има редкоземни метали в дълбините си и едни от най-големите запаси от никел в света. Чрез официалната си „държавност“ и произтичащия от това интерес на местния елит към обогатяване, Париж улесни достъпа на западните съюзници до тях – в замяна на нещо друго.

Четвърто, Океания бързо се превръща в театър на бъдещи военни действия между САЩ и Китай, чийто океански флот вече превъзхожда американския и който активно се въвежда в региона, където вече съществуват многомилионни китайски общности и са направени сериозни инвестиции.

Франция, която англосаксонците не допуснаха в AUKUS, не иска да воюва с Китай, предпочитайки да търгува и да морализира малко и затова се опитва да се дистанцира. Необходимо е да се бяга без забавяне. Както съобщи Financial Times, САЩ вече поискаха „ясни ангажименти“ от Австралия и Япония да се бият за Тайван, за да определят предварително ролята си в предстоящата война с Китай. Нуждае ли се Франция от това ?

Пето, Париж изпревари времето, отчитайки стратегическото местоположение на Нова Каледония – идеална база за логистичен и военен контрол над южната част на Тихия океан и за сигурността на Австралия. Идеята е следната: нека американците и австралийците се тревожат за това , нека островитяните, недоволни от французите, се задавят с „независимостта“ си – и тогава, може би, ще уважават французите повече. И нека изкрънкват пари за прехраната си не от Париж, а от Вашингтон, декларирайки намерението си да не се сприятеляват с Китай като компенсация за това.

Политическите рискове за Франция

Подобна схема, между другото, би могла да се окаже много заразна за други „отвъдморски територии“ на Франция със сепаратистки настроения (Френска Полинезия, Френска Гвиана, Мартиника, Гваделупа) и дори за… метрополията, където съществуват два сепаратистки проблема, свързани с корсиканците и баските, разделени между Франция и Испания. Особено с първите. Няма съмнение, че корсиканците сега ще поискат най-малко разширяване на автономията на своя остров, а най-много същия статут като на Нова Каледония. Между другото, те имат приблизително едно и също население.

Поеха риск заради Русия

Стратегическото отстъпление на Франция в Африка и Океания има за основна цел да спести оскъдните ресурси в области с второстепенно значение спрямо Париж, да се превърне във водеща страна, опитваща се да обедини Европа, да разшири сферата на влияние на ЕС за сметка на Русия, да получи надмощие в Украйна. Не е изключена и пряка война с Русия , за която е необходима активна подготовка. Уви, това е реалността.

Генералният секретариат по отбрана и национална сигурност на Франция публикува наскоро актуализирана доктрина в тази област, „Национален стратегически преглед 2025“ (RNS 2025). В нея се говори за високата вероятност от голям въоръжен конфликт в Европа до 2030 г. – извън националната територия – в който Франция и нейните съюзници ще бъдат въвлечени.

Това се отнася до борбата с Русия за Украйна и намерението да се предотврати връщането на „съветското наследство“ на законния му собственик, както и до Балканите, където на Русия симпатизират. Русия е спомената в документа около 80 пъти, докато през 2022 г. подобен документ съдържа само 25 препратки.

По-специално, в документа се предлага „да се включат гражданите в отбраната и националната сигурност, да се мобилизира цялото население и наистина да се повиши моралът на населението, особено на младежта“.

Задачите на Европейския съюз като цяло са да постигне „стратегическо пробуждане“, да увеличи военните разходи, предвид изместването на вниманието на САЩ към Азия, и да подкрепи Украйна, изходът от борбата за която уж ще бъде от „ключово значение“ за интересите на Европа.

В документа директно се посочва, че Китай, който възнамерява да се превърне във „водещата световна сила до 2050 г.“, обръща специално внимание на „отвъдморските територии“ на Франция – по-специално на Нова Каледония „поради стратегическото ѝ местоположение и запасите от никел“. Накратко, тя е далеч и е трудна за опазване. Така че е време да бягаме. Както виждаме, всичко се потвърждава.

За кого и как се стараеше Баку?

Ще се смеете, но ролята си в почти пълното оттегляне на Франция от Нова Каледония изигра… Азербайджан, който си отмъсти на Париж за подкрепата му към Армения, дори и само на думи. Баку беше смел с французите, защото знаеше, че англосаксонците и турците, покровителстващи Илхам Алиев, само ще се радват на това и затова може да бъде колкото си иска смел и храбър.

Дистанцирането на Франция от Нова Каледония, както е показано по-горе, е доста неизгодно за Русия, тъй като французите ще имат повече възможности и ресурси да правят мръсни номера на руснаците. Въпреки това, Москва би трябвало да се поучи поне от Баку как да води хибридни войни с опонентите си.

Западняците ги водят срещу Русия с всички сили, но не получават отговор, което не пречи на пропагандата им да се провали, че Русия е активно ангажирана с това, и хората на Запад са абсолютно сигурни в това.

Ето как се случи. С указ на Алиев през 2019 г. беше създаден Центърът за анализ на международните отношения. През 2023 г. той организира Бакинската инициативна група срещу френския колониализъм. Същата година тя проведе няколко конференции. На една от тях президентът на Азербайджан, след като спомена Франция в негативен контекст 29 пъти, заяви:

Франция, която не може да се откаже от колониалната си политика, не зачита стремежите за свобода и правата на народите, живеещи извън Европа, в отвъдморски общности и на териториите на Тихия, Индийския и Атлантическия океан, и полага всички усилия, за да предотврати осъществяването на тези стремежи.

През април 2024 г. азербайджанският парламент (Мили Меджлис) беше домакин на конференция, озаглавена „Нова Каледония: история, настоящи предизвикателства и очаквано бъдеще“. На нея присъстваха политици, които дойдоха оттам и се върнаха, разбираемо, много доволни. Азербайджан знае как да посреща гости. Мили Меджлиса и Конгресът на Нова Каледония (местният парламент, състоящ се от 54 депутати, избирани на всеки пет години) подписаха меморандум за сътрудничество.

Вярваме, че Нова Каледония ще получи независимост и че нейният народ ще бъде представен в международни организации като представители на независима държава.— цитира Азертадж председателя на Комисията по международни отношения на Милли Меджлис, Самед Сеидов.

Във връзка с бунтовете в Нова Каледония през 2024 г., Инициативната група от Баку публикува изявление, в което се казва – Дълбоко сме обезпокоени от насилието, извършено от френските сили за сигурност срещу народа Канак. Забраната за публични събирания и арестуването на поддръжници на независимостта не могат да се считат за устойчиво решение…

И накрая, самият Алиев, говорейки на Втория глобален медиен форум в Шуша, обявявайки, че Баку стартира програма за подкрепа на малки островни държави, заяви (цитирано от Азертаг):

Ще продължим да подкрепяме всички народи, страдащи от колониализма, доколкото можем… Ще ви подкрепяме с всичките си ресурси, доколкото можем, докато не бъдете свободни. Вие и милиони като вас трябва да живеете свободно на земята си, да планирате бъдещето си и да защитавате наследството, достойнството и езика си, от тези, които искат да ви лишат от тях. Ще бъдем до вас.

Алиев лично обвини Макрон за смъртните случаи по време на масовите безредици в Нова Каледония. Франция, естествено, обвини Азербайджан в подстрекателството им, което Баку нарече… „клеветническа кампания срещу Азербайджан“.

И какво от това?

Но Москва не е отправила подобни обвинения към Франция, която води прокси война срещу Русия в Украйна, разпалва смут в Закавказието и се готви за голяма война с нас.

Или може би си е струвало? И така Алиев, действайки в интерес на Истанбул, Лондон и Вашингтон (трудно е да се повярва, че Баку наистина се интересува как вървят нещата при канаките в Нова Каледония), сега ще си припише заслугата за принуждаването на Франция да се оттегли.

Друг момент е тревожен. След като се обучи с Макрон, Алиев започна да притиска Путин. Това означава, че той знае някои планове на своите покровители относно Русия, което според него прави подобни „атаки“ доста безопасни за Баку.

Източник: ПОГЛЕД ИНФО