Изкуственият интелект(ИИ) се превръща в средство за натиск и преразпределение на властта в света
В началото на юли се проведе едно обикновено събитие по необикновена тема – заседание на Съвета на МВнР по информационни и комуникационни технологии с акцент върху проблема с изкуствения интелект. И въпреки че публикуваното прессъобщение обобщава резултатите от него, в действителност става въпрос само за началото на мащабна и интензивна работа в тази област. Проведеният разговор е стартирането на задълбочена вътрешноминистерска дискусия и процеса на адаптиране на ведомството към задачите по трасето на изкуствения интелект в международното измерение на тази обширна тема.
В част от тази дискусия, достъпна за широката публика, бих искала да се спра по-подробно на политическия контекст на дигиталната трансформация и ролята, която невронните мрежови технологии са призвани да играят в нея. Очевидно е, че под влиянието на изкуствения интелект като ключов двигател на четвъртата индустриална революция, пред очите ни се формира нов икономически, социално-културен и социален ред. Промените в индустриалната и финансово-икономическата сфера на държавите са особено забележими, но вече сега експлозивното развитие на машинното обучение придобива и все по-политическо измерение. За да се зададе правилно семантичната рамка на тази „отвътре навън“ дигитализация, е необходимо да се опише системата от идеологически координати, която някои геополитически играчи, промотиращи изкуствения интелект, са възприели за себе си.
Тази рамка е неоколониално мислене.
Именно във връзка с изкуствения интелект неоколониализмът придобива наистина глобално приложно измерение и технологична пълнота. Светът извън зоната на „златния милиард“ е изправен пред формирането на нови механизми на зависимост – по-сложни от „традиционните“ форми на подчинение на колониите на метрополиите, но същевременно по-всеобхватни и дългосрочни. Говорим за зависимостта на развиващите се страни не само от доставката на оборудване или софтуер, но и от „настройката“ на алгоритми, които контролират ключови процеси – от логистиката до образованието, от медицината до управлението на общественото мнение. Това е ресурсна зависимост от различно ниво, когато основният инструмент за „износ на влияние“ е информацията, данните, тяхното качество, както и достъпът до самата изчислителна мощност.
Управлението на света все повече се осъществява от условна агломерация от водещи държави и корпорации
Управлението все повече се осъществява от условна агломерация от водещи държави и корпорации, които притежават почти пълен монопол върху напредналите технологии и инфраструктурата за тяхното приложение. Собственикът на такива ресурси е способен да диктува условия, да налага модели на поведение, да формира мирогледи, да влияе върху съзнанието и в крайна сметка върху вземането на решения както на ниво правителства, така и на ниво отделни граждани. При това всичко това, както сега се казва, „в момента“, тоест буквално в реално време.
Във връзка с изкуствения интелект, неоколониализмът придобива наистина глобално приложно измерение и технологична пълнота.
Технологиите с изкуствен интелект вече днес дават възможност за насочване и заместване на реалността в мащаб, недостижим преди. Въздействието се осъществява както чрез познати канали за доставка на информация, така и чрез дигиталната среда, която неусетно прониква в ежедневието. Манипулациите с невронни мрежи надхвърлят логиката и аргументацията, основана на факти, прониквайки на нивата на автоматични реакции – рефлекси, морални и етични нагласи, дори подсъзнанието.
Формира се фундаментално различна архитектура на контрол, при която външният контрол може да бъде интегриран в личната тъкан на психологията на човек, заобикаляйки съзнателния избор и съпротивата.
По този начин, изкуственият интелект се превръща не само и не толкова в инструмент на прогреса, колкото в лост за натиск, в движеща сила на глобалната конкуренция, включително за умовете и сърцата, за самия начин на живот на човек, както и в средство за преразпределение на властта в света. В преследване на това безусловно лидерство, статут на „господар на съдбата на човечеството“, съществува риск да се окажем в съвсем различно бъдеще от това, което ни рисуват поддръжниците на дигиталния преход. Това е проблем, който изисква балансирано разбиране, отчитайки както съвременния прогрес в областта на високите технологии, така и икономическите реалности, включително техния екологичен аспект.
Нека сега разгледаме по-отблизо зараждащия се глобален локус на контрол, въоръжен с числа.
Както операторът на най-голямата американска електропреносна мрежа, PJM Interconnection, заяви в изявление от юли, „наблюдава се претоварване, тъй като центровете за данни и чатботовете, задвижвани от изкуствен интелект, консумират енергия по-бързо, отколкото могат да бъдат построени нови електроцентрали“. Прогнозите са сметките за електроенергия да се увеличат с повече от 20% това лято в части от 13 щата от Илинойс до Тенеси, от Вирджиния до Ню Джърси, обслужваща 67 милиона клиенти в региона с най-много центрове за данни в света.
Като се имат предвид вековните колониални навици на Запада, спокойно можем да предположим, че основната тежест от комбинираното бреме за добив на природни ресурси, енергия и други стоки, необходими за изхранване на ненаситния изкуствен интелект, ще падне, по един или друг начин, върху плещите на развиващите се страни, които са достатъчно глупави, за да повярват на обещанията му за помощ в „преодоляването на цифровото разделение“. Британците имаха идеята за империя, над която слънцето никога не залязва, обслужвана от множество колонии.
Французите имаха света на франкофонията, до голяма степен за сметка на ефективно поробените страни. Германците, в един мрачен период от своята история, изграждаха хилядолетен Райх. Новият визионерски проект на глобалната дълбока държава е изкуственият интелект.
Очаква се добивът на минерали, необходими за цифровия преход, като графит, литий и кобалт, да се увеличи с 500 процента до 2050 г.
Нека сега разгледаме по-отблизо зараждащия се глобален локус на контрол, въоръжен с числа.
Първият му елемент е самата глобална икономика, която в момента претърпява контролиран преход към „цифрови релси“ – наблюдава се пълзяща дигитализация на всички сфери на икономическа дейност: производство, управление, логистика, дистрибуция и други. Страните от ОИСР (т.нар. развити страни) са създали условия, при които дигиталният сектор се е превърнал в най-бързо развиващия се през последните 6-7 години. В момента неговият дял е 3% от световния БВП, никоя друга индустрия в историята не се е развивала толкова бързо и в такива обеми, както дигитализацията.
Цифровите стандарти се превръщат в необходимо условие за инвестиции и сами по себе си привличат до 13% от външните инвестиции, като този дял нараства все по-бързо. Днес човечеството генерира огромно количество информация: всяка седмица повече, отколкото през цялото минало хилядолетие. Следователно, ключовата тенденция в развитието е обработката на „големи данни“. Бизнесът осъзнава и разбира това: въвеждането на технологии му дава значително увеличение на производителността: поне 5-6% за компаниите.
Илюстрация на вниманието, което се обръща на изкуствения интелект, са цифрите за неговото развитие
Вторият елемент на този механизъм е самият изкуствен интелект и неговото непрекъснато нарастващо влияние върху световната икономическа система. В страните от Европейския съюз, според Европейската комисия, 2 от 5 големи бизнеса са преминали към релси с изкуствен интелект; от 2023 до 2024 г. ръстът на проникването на изкуствен интелект възлиза на сто процента от данните от предходната година (тоест, удвоява се). Според анализатори, тази година пазарният размер на технологиите с изкуствен интелект само в Съединените щати възлиза на около 75 милиарда долара – той е нараснал с повече от една трета за една година и продължава да расте.
Технологиите с изкуствен интелект са проникнали във всяко домакинство на Земята, което използва съвременни смартфони. В момента изкуственият интелект е интегриран в почти всички телефони, работещи на съвременни мобилни операционни системи – всъщност във всеки смартфон на всеки мъж, жена и дете по света.
Повече от половината българи подкрепят използването на изкуствен интелект на работното място, а подозират ли, че това е техния сменник, който не спи, не стачкува, не се разболява, не получава заплата, работи по 24 часа на ден 365 дни в годината.
Илюстрация на вниманието, което се обръща на изкуствения интелект, са цифрите за неговото развитие. САЩ обявиха инвестиции от 500 милиарда долара в проекта Stargate. ЕС, въпреки не най-оптимистичните оценки за икономическата ситуация, е инвестирал 200 милиарда евро в своя InvestAI. Великобритания е инвестирала 14 милиарда паунда само в центрове за данни. Според експерти капиталовите разходи на Китай за изкуствен интелект биха могли да се увеличат с 48 процента само за една година (от 2024 г.), достигайки ниво от 84-98 милиарда в доларов еквивалент.
Подобен експоненциален растеж и дигитална трансформация са невъзможни без пряко въздействие върху системата за ресурсо- и енергоснабдяване на съответните мощности.
Ключовият ресурс, необходим за продължаване на увеличаването на производството и все по-плътното внедряване на стандартите за изкуствен интелект, са редкоземните метали – изкопаеми елементи, чиито запаси са много ограничени. Именно за тях в момента се водят търговски войни между ключови доставчици на решения за изкуствен интелект на пазара. Политическите елити на западните страни, повечето от които нямат запаси от такива вещества, се опитват да си осигурят неограничен достъп до своите находища в държавите от световното мнозинство, прибягвайки до агресивна неоколониална политика, понякога граничеща с грабежи и мародерство.
Колективния Запад не презират „мръсните практики“, ако разработването и добива на минерали и производството им, се извършват далеч от градовете на САЩ и Европа.
Според оценки на Конференцията на ООН за търговия и развитие (UNCTAD) и Института на ООН за обучение и изследвания (UNITAR), добивът за системи с изкуствен интелект се превръща в борба за икономическо преразпределение в планетарен мащаб. Производството на смартфон от 100 грама изисква около 70 кг суровини, които се добиват в страните от Третия свят. Смартфоните се произвеждат в милиарди бройки. Тъй като находища на полезни елементи и минерали се намират в развиващите се страни, западните производствени компании експлоатират техните недра и работна сила. Експертите говорят за „минерален колониализъм“.
Очаква се добивът на минерали, необходими за цифровия преход, като графит, литий и кобалт, да се увеличи с 500 процента до 2050 г., което ще изостри неравномерното разпределение на екологичните тежести и икономическите ползи. Страните от „колективния Запад“ ще продължат да добиват ресурси от развиващите се страни, докато тези в Глобалния Юг ще обеднеят от цифровото разделение.
Това, което е от значение за ресурсите, е още по-актуално за разходите за енергия и вода, използвани за охлаждане на изчислителната мощност. Според оценки на същата UNCTAD, потреблението на електроенергия от 13-те най-големи оператори на центрове за данни се е увеличило повече от два пъти от 2018 до 2022 г. През 2022 г. центровете за данни по света са консумирали толкова енергия, колкото цяла Франция – 460 тераватчаса (TWh), и тази цифра ще се удвои само през следващите три години.
В същото време само американската компания Google е консумирала над 21 милиона кубически метра питейна вода за охлаждане на сървърите си само през 2022 г. А Microsoft е използвала 700 хиляди литра чиста питейна вода, за да обучи своя генеративен AI GPT-3. Нека ви напомня, че ООН оценява броя на хората в света без стабилен достъп до чиста питейна вода на два милиарда. Според Запада водата е по-необходима за носителите на изкуствен интелект, отколкото за естествения интелект.
Друг елемент от зараждащата се неоколониална система се превърна в екологичната идеологическа платформа, която неолибералните сили продължават да промотират в страните от „колективния Запад“. За себе си те са разработили универсална система на икономическа вседозволеност в най-лошите традиции на хищническия характер на нерегулирания капитализъм. В същото време всяко икономическо развитие на „неизбраните“ държави, според тях, трябва да съответства на „зелените“ стандарти на Запада. Преминали през етапа на интензивно икономическо развитие, държавите от ОИСР сега ограничават икономическия растеж на страните от световното мнозинство чрез политически методи.
Самите те не презират „мръсните практики“, ако разработването и добива на минерали, производството се извършват далеч от градовете на САЩ и Европа. Нарастващото търсене на пренос, обработка и съхранение на данни за нови технологии като блокчейн, изкуствен интелект, мобилни мрежи от пето поколение (5G) и „Интернет на нещата“ не намалява, а увеличава емисиите на CO2. Целият сектор вече отделя над 3 процента от парниковите газове в света – до 1,6 гигатона еквивалент на CO2 през 2020 г. Емисиите на въглероден диоксид нарастват логаритмично.
Изграждането на справедлив многополюсен свят зависи пряко от способността да се предотвратят опитите за пресъздаване на неоколониално потисничество и неравенство
Такова съзнателно „управление“
а) дигитализация,
б) въвеждането на изкуствен интелект,
в) „зелена програма“
доведе до факта, че сферата на изкуствения интелект преживява фаза на революционно развитие, „квантов скок“. В края на миналото десетилетие беше представена качествено нова архитектура на дълбоки невронни мрежи, т. нар. трансформатори, а в началото на това десетилетие тя беше внедрена в наистина масови продукти, като ChatGPT, които се оказаха адаптивни към почти всяка област на човешката дейност. Сега е ясно, че всички процеси на по-нататъшно устойчиво развитие, дигитална трансформация, отбранително строителство, политическо инженерство, масови комуникации, образование, здравеопазване, дори творчество в широкия смисъл на думата неизбежно ще бъдат свързани с тяхното широко внедряване.
По-нататъшният вектор на човешката еволюция стана очевиден. Тезите, изказани от руския президент Владимир Путин, набраха сила, че лидерът в производството на тази технология ще стане владетел на света и че с нейното внедряване човечеството започва нова глава от своето съществуване. Това вече е пространство на геополитическа конкуренция, гигантски инвестиции, нови форми на технологична експанзия поради гореспоменатите причини.
Познаването на темата за изкуствения интелект ни позволява уверено да кажем: тя, продължавайки логиката на своите привърженици, спонтанно се обособи като самостоятелен клъстер от международни отношения. Проблематиката на невронните мрежи прониква с ускорени темпове в дневния ред на международните и регионалните структури.
Така, сред най-забележителните направления можем да споменем платформата на ООН, където се провеждат междуправителствени консултации за стартиране на Глобалния диалог за управление на ИИ и Международната научна група за ИИ. Работи се по въпроса за създаването на специален фонд в ООН за подкрепа на програми за техническа помощ в тази област. От началото на годината към Секретариата на Организацията функционира дигитален офис. В ЮНЕСКО се водят интензивни дискусии относно формирането на етични норми и стандарти, приложими за ИИ, произтичащи, наред с други неща, от Препоръката за етиката на изкуствения интелект, приета през 2021 г.
Глобалният алианс за ИИ в промишлеността и производството действа под егидата на ЮНИДО. Срещата на върха „ИИ за добро“ на ITU се провежда ежегодно. Дори ОССЕ се е опитала да се намери в тази тема. Всички тези бързо развиващи се процеси на различни многостранни платформи и форуми са ясен симптом на силно нарастващата глобална конкуренция за лидерство в тази област. И всички те изискват постоянно внимание и проактивна позиция на държавата, включително Министерството на външните работи. В крайна сметка изграждането на справедлив многополюсен свят зависи пряко от способността ни да предотвратяваме опитите за пресъздаване на неоколониално потисничество и неравенство „цифрово“.
Източник: ПОГЛЕД ИНФО
