Монетата има и друга страна, нека я видим, Старо Стефаново
Преди известно време разказахме една история за “Тормоз в Старо Стефаново”. След като публикувахме много хора се свързаха с нас и ни разказаха съвсем различни неща. Разбира се, че всеки има собствено мнение, ние не сме съдници, за да казваме кой е прав и кой не. Поради тази причина се свързахме с Розмари де Мео чрез електронна поща:
Нашият е-майл:
- Г-жо Де Мео, – Името ми е Иван Маринов. Собственик съм на фейс страницата “ Иван Маринов” и сайта за онлайн търговия и новини www.bgprodavalnik.com. Преди известно време качихме статия за вас. В последствие с нас се свързаха доста хора, наши приятели, които ни разказаха една различна история. Обичаме България и всяка седмица пишем за нейните красоти. Ще ни бъде приятно ако можем да чуем вашата гледна точка. Естествено в удобно за вас време и място. Ще ни бъде приятно и да се запознаем.
Получих ме отговор много бързо:
- Здравейте! Много хора споделиха статията за “тормоз в Старо Стефаново”. И вие, както и много други никога преди това не бяхте намерили причина да споделите прекрасните неща, които правим от години. Разбирам факта, че негативната статия носи много повече рейтинг, но дали някой се замисля какво причинява от човешка гледна точка. Разбира се, че не. Сега ме търсите за отговор, а аз зная, че рейтингът отново е причината. Отговорила съм в профила си и съм сигурна, че сте видели моят отговор. Можехте да го публикувате, но не сте го направили. Питам се защо. Г-н Маринов, свободен сте да споделите моят отговор, точно както сте споделили статията на Явор Дачков. Сдружението ни има страница https://www.facebook.com/profile.php?id=100082165905804 . В нея е публикувано и писмото ми към бившия кметския наместник, кметувал 25 години. Имаме и сайт www.starostefanovo.bg, в чийто блог сме публикували развоя на “войната ” в Старо Стефаново вече една година. Никой не си направи труда да влезе, да прочете, да разбере какво се случва. Ако имате наистина желание, направете го. Към момента опитваме да предизвикаме разследване на подписката. Хората се страхуват да говорят, заплашвани са, за да подпишат. Но никой не се интересува от това. Благодаря Ви, че все пак ми писахте!Оставам с несломима надежда, че истината ще излезе наяве!
Поехме ангажимент да публикуваме и другата гледна точка. Предлагаме на вниманието ви гледната точка на г-жа Де Мео, без редакция:
“ВЪЗМОЖНО ЛИ Е В ПОДПИСКАТА ДА ИМА ЧУЖДЕНЦИ, ХОРА, КОИТО НЕ ЖИВЕЯТ В СЕЛОТО И ЧОВЕК С ПСИХИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ?!?! КОЙ И КАК СЪБРА ПОДПИСИТЕ?
Селска подписка срещу Розмари Де Мео или Сговорна дружина слепи ги ражда. Дали ще е дълго? Да видим.
Вчера излезе анонимна статия с гръмкото име „Помощ срещу Розмари Де Мео искат от властите жителите на село Стефаново“. В „Площад Славейков“, разбира се. Хората се научиха, че ако искат да очернят с нещо Де Мео, Площадът е на разположение. След 17 епизода на любимият на много българи нископлатен сериал „Площадът срещу Де Мео“ имаше поразително затишие. И точно преди да се притесня беше излъчен епизод 18. Знам колко ще бъдат разочаровани някои, които едва сега разбират за сериала, но няма да обяснявам за пореден път как навремето започна кампания за дискредитиране на успяващ независим автор и кой имаше интерес от това.
Хората в „медията“ си гледат работата, знаят прекрасно кое им носи рейтинг, а личното отношение на част от екипа осигурява дългосрочен сценарий. Но да се върна на сюжета на епизод 18, който отново гарантира сериозен успех – Розмари Де Мео упражнява тормоз, селото е събрала подписка срещу нея и мъжът ѝ, който дори упражнява физическо насилие върху възрастни хора!
Да-а-а…
Представих си човек, който няма никаква представа нито от селото, нито от личността ми, нито от работата ми, нито от онзи сериал, но е прочел една от книгите ми и се е стоплил на нея.
Няма ли да го жегне нещо?
Няма ли да си рече, че няма дим без огън?
Няма ли да се разочарова?
Ще!
Дали ми е важно?
Разбира се!
Смятам за абсолютно лицемерие да твърдя, че не ме интересува умишленото опозоряване на името ми или че е под нивото ми да обръщам внимание на селска подписка. Винаги съм твърдяла, че всяка битка в името на Правдата си струва и усилието, и цената. Имам любим автор, който казва :
Винаги избирай по-едър враг. По лесно се уцелва! Спазвам този съвет.
Затова този враг не го избрах аз. Той е дребен, страхлив и ловува само на тъмно и в глутница. Но да спра с литературата и да кажа някои факти:
- Старо Стефаново се нарича старата част на с. Стефаново и е защитена територия. Навремето се наричаше Архитектурен резерват, а сега – архитектурен ансамбъл. Говоримо, всички продължаваме да го наричаме „Резерватът“. Та Резерватът е в изключително тежко състояние.
- Регистрирахме Сдружение, което започна да проучва причините за състоянието на Старо Стефаново. Оказа се, че това е Резерватът в най-тежко състояние в България.
- Първопричините, разбира се, се оказаха институционални. Министерство на културата, НИНКН и община Ловеч носят по-голямата част от отговорността.
- Институциите ни уведомиха, че през годините към тях никога не са подавани сигнали за каквито и да е проблеми касаещи специалния статут на територията.
- Отговорите на въпросът „защо?“ бяха два – от невежество на администрацията в селото и населението и от страх да не се разкрият натрупани през годините нарушения
- Започнаха да излизат нарушения на местно ниво. Бяха подадени сигнали.
- Местните „феодали“ се уплашиха и решиха да действат.
- Миналото лято ни обявиха „война“, а на нас след осем години ни се наложи да сложим видео наблюдение.
- Тъй като предимно аз съм човека в Сдружението, който се занимава с институциите, бяха пуснати 12 сигнала от частен характер срещу мен и мъжът ми с фабрикувани обвинения и свидетели.
- На 18 декември, след всички проверки и взети показания, прокурорската преписка, отнасяща се до сигнали за тормоз и психическо насилие беше прекратена поради липса на основание.
- След прокурорското решение хората, свидетели на случващото се и длъжностни лица, заети с казуса ме посъветваха веднага да подам иск за клевета и умишлено опозоряване на публичното ми име. Отказах.
- Пуснахме сигнал за състоянието на защитената територия до разследващия журналист Тина Ивайлова, чиято работа познавам.
- На 2 юни беше излъчен начален епизод, в който обяснявам проблемите на Резервата и на институционално и на местно ниво.
- Веднага започнаха събирания на различни групички зад дуварите. Появи се слух че се събира подписка.
- На 9 юни бяха събрани 110 подписа. Записано е, че са от „собственици и наследници на имоти“.
Можете да го видите тук: https://www.youtube.com/watch?v=54oxJBTc2RA Ще последват още епизоди, в които ще бъдат взети различни гледни точки и изяснена отговорността.
Тепърва ще стане ясно под какво са се подписвали хората, кои всъщност са те и какво им е казвано. Ключовото понятие „наследници“ е твърде разтегливо и се отнася и до хора, които не живеят в населеното място, нямат отношение към него, непълнолетни са и нямат собствена представа за ситуацията. В подписката има чужденци и човек с психически проблеми.
Изразът „Розмари прави частно село и тормози възрастни хора“ със сигурност е накарал доста хора да се подпишат.
Един журналист ми направи услуга, когато публикува и списъка с подписите. Оказа се, че познавам само десетина човека от тях. Уважаеми и не толкова уважаеми журналисти, разбирам желанието ви да публикувате рейтингова новина, но бих припомнила, че всеки журналист (ако не представлява жълта медия) следва първо да провери източниците си и поднесената информация, а в тази има единствено откровени лъжи. Искам да кажа нещо, което ми е много важно. Всички, които днес ми се обадиха и ми писаха, за да ме подкрепят употребяват, един и същи израз „това са гнусни селски номера!“
90% от това, което съм научила и написала в книгите си е от хора, които живеят на село. Имала съм честта да срещна невероятна мъдрост и достойнство в едни селски дворове. Така че, това не са селски номера! Това е типична реакция на определен биологичен вид, когато се почувства застрашен. Двама от инициаторите на тази подписка и пускането ѝ по медии са млади „градски“ хора, които имат сериозни основания за притеснения, ясни на всички в селото.
КАКВА Е ЦЕЛТА? Задвижена е процедура и предстои кръгла маса с всички отговорни институции, а и разследването продължава. Целта на целия шум е да спрат Сдружението в мое лице.
Впечатление прави текста: „Поради всичко изброено до тук, не желаем Розмари Де Мео и Валентин Илиев да представляват интересите на селото и неговите жители в каквито и да било обществени дейности (включително реставрации и стопанисване на сгради с обществено значение), било то като частни физически лица или като представители на организации и сдружения със социална или друга насоченост”
Целта е точно е тази. Да не участваме в предстоящите дебати относно отговорността за разрухата в Старо Стефаново. Всеки, който иска да проследи какво всъщност се случва от миналата година, може да го види в блога на сайта, който направихме и в страницата ни https://www.facebook.com/profile.php?id=100082165905804
Ще завърша с прекрасна случка, която искрено ме развесели. Днес срещнах старец, когото не познавам и се заприказвахме.:
Той: Абе ти къде живееш?
Аз: В Старото село.
Той: О.о-о, там е страшна работа! Ври и кипи по горния край.
Аз: Какво е станало?
Той: Имате там една англичанка, страшна била!
Аз: Англичанка ли, за първи път чувам.
Той: А имате, имате! Нещо ги е тормозила горе, иска да прави частно село…
Аз: Стига, бе, как не съм чула!
Той: А мъжът ѝ даже ги е бил старците, страшно е!
Аз: Да не е Де Мео?
Той: А, ей туй! Туй ѝ беше името.
Аз: Да ти кажа, аз съм Де Мео.
Той: Как,ти ли бе? Първото ти име как е?
Аз: Розмари.
Той: А, чакай, Розмари я знам. За нея съм чувал много хубави работи…
Накрая слагам линк към откритото писмо, което публикувах в сайта ни миналата година на 23 октомври. Озаглавено е “ВОЙНАТА В СТАРО СТЕФАНОВО”. Цитирано е откъслечно в подписката. https://starostefanovo.bg/…/10/23/voinata-staro-stefanovo/
Завършвам с част от него:
ДОСТОЙНАТА БИТКА ЗА ПРОМЯНА В СТАРО СТЕФАНОВО ТЕПЪРВА ЗАПОЧВА и за мен си заслужава всяко препятствие.
„Войната“, която обявихте не е моя война. Нито на Сдружението. В нея няма кауза, няма армия, няма правила, няма достойнство, няма съграждане. Има страх, кокошкарство, малоценност, неграмотност, мъст, гузна съвест и долнопробни сплетни, родени от огромна заблуда – че селото е ваше.
Не, хора! Селото не е ваше! Нито е наше! То не е обикновено село! И не случайно е със специален статут от национално значение! То е носител и пазител на българска красота и възрожденска памет. Ще направим всичко по силите си да живее и след нас. На „старите“мога да кажа само това. Дано онази мъдрост, с която уж се слави старостта, огрее и стопли умовете ви! Навреме!
П.П. Приказката „всяко зло за добро“ ядосва много хора, но е вярна. Интересът, който ще предизвика тази подписка ще предизвика внимание към приказното ни село . А аз ще науча важен урок: че има приказки с по две лица!
Розмари
КРАСИВА БЪЛГАРИЯ, Старо Стефаново
Ще се разходим до Старо Стефаново. Заедно с нас елате и вие. Селото е разположено в полупланински район на 20 km южно от гр. Ловеч, на Микренските възвишения, в район със смесени гори. През него минават реките Селищен дол и Усоин дол, притоци на р. Видима. Село Стефаново с предишно име Вратца (до 1949 г.).
Първите писмени извори за селото са открити от Стоян Минковски с помощта на отдел „Османистика“ на Националната библиотека. Най-ранното писмено споменаване на селото е в подробен муфассал (регистър) на войнугани от каза (околия) Лофча (дн. Ловеч) от данъчната 1515 – 1516 г. и от 1541 – 1544 г. „Село Иврадже с друго име Исвоте..“. Споменато е и като Иврач (1548 г.) и Ивраджа (1570 г.). и в данъчни архиви от 1659 г. (Вирача, Вратца). Известно е, че село Вратца е било със статут на войнуганско–дервенджийско село и като такова се е ползвало с определени привилегии. Има войнугански списъци и от 18 век.
През 1854 г. в къщата на Димитър Димитров Койнов е открито първото килийно училище. През 1876 година се построява сграда специално за училище. Учителят Клисурски от Троян взема участие в Априлското въстание. През 1906 г. е изградена училищна сграда в църковния двор. Дейността на училището официално е прекратена през 1964 година. През зимата на 1871 Васил Левски основава таен революционен комитет в къщата на игумена на Троянския манастир Давид (сподвижник и куриер на Васил Левски). В това село е роден един от ръководителите на Велчовата завера – Иванаки Йонков-Кюркчията(Вратцалията).
Архитектурен резерват Старо Стефаново
През 1935 г. село Стефаново е разделено на две части, като старата му част е обявена за архитектурен резерват с разпореждане №40 на Министерски Съвет от 27 октомври 1982 г. и обнародвано в ДВ бр. 20 от 11 март 1983 г. с 96 паметника на културата. От запазените по-интересни постройки в селото 95 имат качества на архитектурно-строителни паметници на културата (от тях 35 с категория местно значение и 60 в ансамбъл). Един от паметниците е черквата „Рождество Пресвета Богородици“. Тя е построена от известния майстор Уста Генчо Кънев от Трявна.
Той е бил извънредно талантлив майстор, построил много църкви и обществени сгради из цяла България. Строежът е завършен през 1882 г., а през 1887 година е завършено изписването на иконостаса, като всички икони са ктиторски. Храмът е изписан от зографа Русалим Дичов от село Тресонче, Дебърско, представител на Дебърската художествена школа. След изписването на черквата Русалим Дичов изписва с декоративен стенопис („а ла франга“) много къщи в село Вратца (дн. Стефаново). Към момента има десетина къщи с частично или изцяло запазена декоративна стенописна украса.
Забележителности
В околностите на селото се намират тракийски могили. Старо Стефаново е известно още като селото с алафрангите – красиви стенописи по много от фасадите на къщите. Други забележителности:
- селска чешма (1830 г.)
- Поповото мостче (1824 г., майстор Марин Христов от Ловеч).
В резервата са снимани много филми, като „Хайка за вълци“, „Юдино желязо“, „Панчо и таласъмите“, „Отвъд чертата“, „Охлюви“, „Моторът“.
НА ВНИМАНИЕТО НА КМЕТУВАЛИЯ 25 ГОДИНИ ИВАН ДЖУРОВ
Снощи се случи чудо. Един от организаторите на подписката е коментирал кратко в профила на Розмари. Посмял да напише само “на лъжата краката са къси”. Споделяме дългия отговор на Розмари:
Иван Джуров, подал си глава от мишата дупка?! Къде си, Иване, покажи се целият! Защо ти, един от организаторите на подписката, не публикува нищо? 25 години и кмет, и кметски наместик и виж докъде докара Старо Стефаново!!! Колко злоупотреби излязоха? Колко години наблюдава през камерите кой с кого се среща под предлог, че си кметски наместник? Защо продължи да имаш достъп до камерите, а новият кметски наместник нямаше? Как прокара и ток, и вода до училището без партиди, за да ядете и пиете по спонсорираните си селски празници? Как веднъж не направихте сбор простичко?
Всеки нещо да направи, да донесе, да сподели с другите? Колко спонсорски средства бяха дадени за хонорари на певци, за да се удариш в гърдите и да нахраниш и другите кметове и най-вече ловешката кметица, която те държи на служба? С всичките тези пари можеше да се купи нов резервоар за водата! Не беше ли това по-важно за хората? Къде са документите, издадени на „спонсори“? Колко са парите всъщност, къде са отчетите? Къде е тетрадката с нотариално заверените документи за няколко години? Къде са всички вещи, събрал от хората Стоян Минковски, светла му памет, за да прави музей? Музеят къде е?
Ти ли пусна ток до Дюкяна, защото и там партида нямаше? Или трябва да отговори Дорина Минковска и на трите въпроса? Защо двора на църквата не се косеше, докато ти имаше овце?
На кого е къщата срещу бай Марин? Тя е паметник на културата. Каква е съдбата ѝ? Кой асфалтира ул. „Иван Вазов“? Според Застроителния план на друго място трябва да е асфалтът.Защо схемата на ВИК не е вярна? Къде всъщност минава водопроводът, г-н кметски наместник? Какво направихте за десет години с училището, когато през 2000 година го взехте за безвъзмездно ползване? Защо го взехте пак? Къде са финансирането, основният ремонт, сроковете за изпълнение, публичната стратегия, приета от хората? Та това е тяхното училище! И да се върна на подписката.
Какво каза на хората, че да се подписват? КОИ са тези хора? Откъде дойдоха тези наследници, които представа нямат какво се случват в селото, защото не живеят в него? Обиколи къщите с верни „съратници“, както правиш години наред преди всяко селско събрание! Каза ли им на хората как ти написах речта за онзи сбор, на който поканих театъра и Валя Балканска с които ти се закичи? Колко беше хонорарът ѝ? А на Веско Маринов? Каза ли им как искаше да поканя Деси Добрева, че „приляга“ на селото? И как ти казах, че е грехота да се дават пари за това, когато селото рухва?
И още…
Обиколи ли къщите да обясняваш на хората как да станат членове на РПК – то, за да вземат магазина на Юлия и ти да станеш кръчмар? Каза ли им как месеци преди да вдигнем чешмата обсъждахме с теб и Цанко как ще я направим и изведнъж изчезнахте? И как се опита да ни забраниш да я правим защото „вие така казвате“? Кои сте вие, Иване? Каза ли им, че каптажът НИКОГА не е пипан? Вече не си кметски наместник, но си в Обществения съвет, разбира се. Защо няма отворени заседания на Обществения съвет? Нали обеща Павликянов? Какво работите всъщност? Какво направихте за доброто на селото? Събрахте ли подписка за по-голям резервоар? Или другата подписка беше по-важна?
Защо не разкажеш как си и в Обществения съвет и във Фондацията, и в Църковното настоятелство едновременно? И как Общественият съвет дава отрицателно становище за читалището, защото не си там и положително за Фондацията, защото си в нея?
Чувал ли си за конфликт на интереси? Защото в Общинския съвет в Ловеч отдавна е ясно какво се случва в Стефаново. И тяхна е идеята следващите избори за Обществен съвет да бъдат проведени с демократично тайно гласуване. Никога не е имало такова гласуване в Стефаново! Хората дори не знаят, че е възможно. Всичко трябва да се случва пред очите ти, нали? Трябва да е ясно кой за кого гласува и в кой лагер е.
Дълга може да е една друга подписка. Но тя не може да види бял свят, защото хората ги е страх от теб, не от мен! Не че не тичаш при бабите да им помагаш с дребни неща и да им вменяваш, че без теб са загубени.
Помниш ли как те хванах миналото лято да говориш на Елка как съм си откраднала парите? Тогава ти казах „Ето ме. Обясни ми на мен какви престъпления съм извършила!“ А ти избяга нагоре, изчезна с джипа и заряза Елка с бастуна и голямата туба с вода. Питах я тогава защо ти приглася. „Ех, миличка, ти си от вчера тука, ама ние сме от години и сме безпомощни. Тука има двама трима, пази се! Разказват хората за един пожар, избухнал преди години, чувала ли си…така и не станало ясно как… “
Снощи тръгнах надолу, а на завоя чух Елка да обяснява на една жена как превземам селото. Стресна се, като ме видя. Питах я какво става, кой ѝ ги говори тия неща, кога е видяла лошо от нас, а тя пак клати глава и с медно гласче нарежда: „Помниш ли какво ти казах на чешмата, миличка, страх ги е хората…“
Иване, закъсал си го много! И ти, и другите, които събираха подписи. Нашите две къщи са единствените в целия Резерват, реставрирани по всички правила. Единствените!!! От самата община дойдоха да снимат реставрацията. Проектантите ни са с първа награда от съюза на Архитектите за този проект. Навремето все повтаряхте с Цанко, че съм луда да тичам, да правя проекти, да викам комисии, да вадя документи.
„Никой в селото не се занимава с такива глупости, защо си губиш времето…“ повтаряхте. А аз все ви казвах – това е къща-паметник на културата, има закони. И за къщите пуснахте сигнали. Румяна Нановска, уважаван човек, директор на болница…?!?! Подписала сигнали ,че сме правили нарушения, че няма проекти. Това наистина ме шокира. Какво сте наговорили на тази жена, зад чието име скрихте Фондацията и безсилието си. Знаехте, че нищо няма да излезе, пускахте сигнали, за да ни тормозите. Къде ви беше умът? Всички сигнали се оказаха ялови. И това те вбеси още повече.
Казах ти през декември, че след като прокурорът прекрати преписката, с Вальо можем да осъдим Цанко Драгански за набеждаване за сигналите, които скалъпихте. Скъпо щеше да му струва. Питах те тогава ти и Дорина ли ще му дадете пари за обезщетението, което ще се наложи да плати. Ти скискаше зъби в църквата и ръмжеше, че искам да ви отмъщавам. Разбира се, че не осъдих 80-годишен човек, въпреки тежката мерзост.
И още…
Бях ти угодна, когато оправих пода в църквата, когато написах речта ти за сбора, когато викнах театъра и Валя Балканска, когато те защитих пред владиката и с моето име се беше закичил.
Но когато направих училище, регистрирахме Сдружение, направихме чешмата, направихме невероятен сайт и качихме архива и започнахме да пишем до институциите, полудя.
По две прости причини:
– че не си ТИ в центъра на събитията;
– че ще излязат злоупотреби.
Иване, бил си кмет преди демокрацията и кметски наместик след нея. Какво стана, след като селото получи статут? Бил си кмет!!! И си Джуров! Защо не поиска от партийни другари грижа и помощ за Стефаново? Или беше по-важно с връзки да вземете оръдие и да го сложите в двора на църквата!
Никога не си писал писмо нито до Министерството на културата, нито до НИНКН, нито до ГДИОКН (дори не знаеш какво означават тези съкращения). Бил си най-удобният кметски наместник и си извоювал най-удобната ситуация – държавата да не влиза в селото! Не защото си много умен и си присвоил средства по невероятни проекти. В никакъв случай! А защото години наред за селския кмет е трябвало да се случва най-важното – хората за всичко да питат теб, а ти да гледаш селото като бащиния!
Нас не ни интересува селската „власт“. Интересуват ни Министерството на културата и общината. Те са важните. Те трябва да свършат първи своята работа, за да може да живее Старо Стефаново. И точно там започнахме да работим. Но и това те влуди. Някой се прави на важен, някой прави смислени неща, някой НАИСТИНА действа. Без теб, без да те пита! Искаш да покажеш с тази подписка, че ще смажеш всеки, надигнал глава. Абсолютно си наясно, че всичко, написано в нея, е лъжа, но не те интересува. Другарят Джуров тръгна по къщите по стар комунистически обичай да плаши хората.
Какво си казахте с Цанко, Дорина и Веско?: „Розмари не я събориха нито книжарите, нито етнолозите, нито фанатичните християни. Но ние ще ѝ видим сметката публично.” Да видим.
Може пък да идва друго време , Иване! Но първо ще е чистилище! И ще отидат курбан невинни хора, зад чиито подписи се скрихте.
П.П. Веселин Даскалов, къде си? Смееш ли да излезеш от мишата дупка и ти?
Зад всяко едно действие има причина. В днешно време може да не говорим за причини а за причина, може би. Ние ще продължим да следим за всичко случващо се в Старо Стефаново. Ако има истина тя трябва да бъде казана на всички. Изводите ще ги оставим на всеки от вас по отделно. Бъдете здрави!
Автор: Иван Маринов – източници, Нов живот за Старо Стефаново, Уикипедия
