КРАСИВА БЪЛГАРИЯ, Регионалния исторически музей – Варна

Заслугата за създаването на Регионалния исторически музей – Варна през далечната 1887 година принадлежи на неуморните пионери на българската археология, братята Карел и Херман Шкорпил. След многобройни митарства, едва през 1993 година, той най-сетне заема цялата сграда на някогашната Девическа гимназия и в 32 зали на площ 2000 кв. метра разгръща част от богатствата, събирани десетилетия.

В неговите фондове се пазят повече от 100,000 предмета, открити във Варна, региона и цяла Североизточна България. Не може да се изброи всичко и все пак ето няколко примера: кремъчни сечива, върхове за стрели, антропоморфни и зооморфни фигурки, безчислено количество керамични съдове, изумителните находки от Варненския енеолитен некропол, където количеството открито злато надвишава по брой и тегло всички праисторически съкровища в света от същата епоха, взети заедно, както и намерените скиптри – сигурен белег, че покойниците са били облечени с висша светска или духовна власт.

От времето на траките – бронзови украси и оръжия от желязо, накити от сребро и злато, керамика. От Одесос през елинистическата епоха – красиви златни накити, дървени саркофази, украсени с теракотени фигури, бронзови и стъклени съдове, бронзови, сребърни и златни монети. От римския период – изящни съдове от стъкло и керамика, архитектурни украси, бронзови и мраморни статуи. И още -керамика от времето на Първото и Второто българско царство, великолепни образци на средновековното златарство и забележителни керамични произведения.

Началото на Военноморския музей, днес един от символите на Варна, е поставено през 1885 година от руски офицери на българска служба. За да помогне за създаването на Морския музей, както го наричали първоначапно, се включва отново Карел Шкорпил и така била създадена първата експозиция в две стаи на споменатата вече Девическа гимназия. През 1956 година той е преместен на сегашното си място – в красивата сграда, построена през 1890 година за резиденция на италианския консул Асарето.

Природният феномен “Побити камъни”

Природният феномен “Побити камъни”, разположен на север и юг от Белославското езеро, представлява разкрития на еоценски пясъци, сред които са разположени изправени каменни колони, наподобяващи каменна гора. Впечатляващият ландшафт на побитите камъни се наблюдава в седем големи и няколко по-малки разкрития.

Най-известна е групата „Център – Юг”. Тя е разположена на 18км. западно от гр. Варна. В нея се наброяват около 300 големи и малки колони, високи до 6м., издигащи се главно южно от старото шосе Варна-Девня.

За произхода на „Побитите камъни” са предложени много хипотези, които могат да бъдат обединени в две основни групи, първата от които застъпва неорганичния произход на колоните, а втората – техния органичен произход.

При първата група твърденията предполагат механично оформяне на структурите чрез ерозионни процеси под действието на атмосферата и водата, морския прибой, изветряне или инфилтрация на подпочвени води. Според привържениците на органичния произход каменните колони са останки от коралови рифове, вкаменени газови извори, биогенни водораслови струпвания или вкаменена гора. Все още не може да се каже със сигурност коя от тези хипотези отразява най-точно възникването на този феномен, но всички те изключват идеята, че са творение на човека. Това ясно може да се види в група Кариера-Белослав, където са разкрити и четирите нива на Побитите камъни.

Най-впечaтляващите групи Побити камъни (“Център-юг”, ”Белослав-запад”, ”Слънчево-югоизток”), още през 1938 година са сред първите защитени територии в България. По-късно с няколко последователни акта са защитени общо 14 групи с площ  253,3 хектара, а със Заповед на Министъра на околната среда и водите през 2002г. природната забележителност е прекатегоризирана в защитена местност. “Побити камъни” е защитена зона в мрежата Натура 2000, обявена с цел опазването на най-големите в страната вътрешни пясъчни хабитати със специфична флора, растителност и животински свят.

В района на побитите камъни са намерени единствените за България доказателства за живот на човека през мезолита. До “Побити камъни” може да стигнете с автомобил или с автобусна линия № 43 до спирка „Разклон Баново“ в с. Слънчево.

Римски терми

Намиращите се в югоизточната част на съвременния град Варна Римски терми /бани/ са най-голямата обществена антична сграда, открита досега в България. Сравнително добре запазените стени очертават внушителна постройка, вдигната на повече от 7000 квадратни метра площ. Руините са привличали вниманието на историци и археолози много преди да започнат археологическите разкопки. Още в 1906 г. австрийският учен Е. Калинка определя останките като антична постройка. Огромна заслуга за събуждане на научния интерес към тази старина и за запазването й имат братята Шкорпил – пионери на археологическата наука в България и основатели на Варненския музей.

Те смятат, че останките са от ранновизантийска сграда. Карел Шкорпил е инициатор и на първите укрепителни работи по най-високо издигащия се над терена фрагмент от стена, наречен от варненци „Римската кула“ – име, с което руините бяха известни преди цялостното разкриване на старината . Наблюденията и изследванията на споменатите учени са били затруднени от насипа, образувал се върху термите след тяхното разрушаване. Мястото бе напълно застроено с жилищни сгради. Разкопките, които Археологическият музей във Варна проведе от 1959 до 1971 г. под ръководството на М. Мирчев, откриха основната част на сградата. Под съществуващите днес околни улици остават част от помещенията, както и най-южната артерия от западната подземна галерия.

Римските бани на древния град Одесос, днешна Варна са най-голямата обществена сграда на Балканите. Понтийската колония Одесос е основана около 570 г. пр. Хр. от заселници от йонийския град-държава Милет. Освен елини тук са живелитраки, малоазийци, римляни и заселници от много други етноси. Навсякъде, където са се заселвали римлянитеса строели бани.

Снабдяването им с вода е било от първостепенно значение и затова изграждането им се е предхождало от прекарването на водопроводи. Сведения за изграждането на римския водопровод са открити още през 1851 г. От двуезичния надпис на гръцки и на латински езици става ясно, че при управлението на император Антоний Пий (138-161) общината на Одесос и военният управител Тит Витрасии Полион са каптирали и довели до града по водопровод вода. Допуска се това да се е случило през 157 г. сл. Хр..

И още …

Баните са заемали над 7000 кв. м и са били ориентирани спрямо посоките на света. Запазените зидове на места достигат 22 м. височина. Термите са били не само място за къпане, но и център на обществения живот. Те принадлежат към типа “малки императорски терми”. Основните къпални са: frigidarium – помещение за къпане със студена вода, tepidarium – помещение за къпане с хладка (топла) вода, caldarium – помещение за къпане с гореща вода. Разположени са по мислената ос, деляща сградата на източна и западна части.

Главните входове на баните са в източния и западния край на северната фасада. По три каменни стъпала се слиза в източното и западното преддверия – vestibuli. Следват ги източната и западна съблекални – apoditeria едни от най-големите помещения в сградата след basilica thermarum. Тук посетителите са оставяли на съхранение дрехите и ценностите си при придружаващите ги роби или при определения за това персонал – capsarii. Съобразявайки се с канона римският архитект Витрувий препоръчва топлите помещения в баните да са с южно изложение.

Строителите на термите в Одесос също разполагат в южната част на сградата отопляваните помещенията за къпане с гореща и топла вода. За процедурите в потилните – sudatorii e бил нужен изключително горещ въздух. В следващите малки помещения температурите на въздуха и водата постепенно спадат. Възможно е това да са били малки tepidarii. Ако в сградата не е имало специални зали за обмазване с лечебни и ароматни балсами и масажиране на телата на посетителите – unctorii, за триене – destrictоrii, това е ставало в посочените две помещения.

Отоплителната инсталация – hypocaustum е древногръцко изобретение от 5-4 в. пр. Хр. В термите на Одесос е полувкопана в терена, който има подходящата денивелация в южна посока. Включвала е южната, обслужваща галерия – praefurnium, шест огнища – fornicis, две котелни помещения, шест отвори за тяга и четири комина. Тоалетната – latrina е била разположена в югозападния ъгъл на западната външна галерия. Достъп към нея е бил откъм улицата, през самостоятелно преддверие с двукрила врата. Малките помещения – източно, западно и северно около сградата са били гостилници, малки магазинчета за “всичко за къпане” и за”приятното прекарване в банята”, бордеи и. т. н.

Източник: Регионалния исторически музей – Варна, Български Туристически Съюз, КРАСИВА БЪЛГАРИЯ