САЩ отмени санкциите срещу Каспийския тръбопроводен консорциум, или това ли е началото на отмяната, на всички санкции наложени от Вашингтон на Москва. Идеята за санкции срещу газопровода “Северен поток” има много противници

На 23 май Каспийският тръбопроводен консорциум (CPC) върна в експлоатация петролната помпена станция Кропоткинская, която беше повредена през февруари от терористична атака от украински дрон: „…По време на строително-монтажните работи бяха ремонтирани трансформатори, газотурбинен агрегат и генератори, затворената разпределителна уредба и кабелни стелажи бяха възстановени, а контролните шкафове бяха заменени и ремонтирани.“

По-рано, в средата на май, Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на Министерството на финансите на САЩ издаде безсрочен общ лиценз за предоставяне на услуги на Caspian Pipeline Consortium (CPC): съответното разрешение е записано в Общ лиценз на OFAC № 124.

„… Всички транзакции, забранени от решението от 10 януари 2025 г., издадено съгласно Изпълнителна заповед 14071 („Забраната за петролни услуги“), свързани с проекти на CPC или Tengizchevroil, са разрешени“, се отбелязва в документа. (1)

Да припомним, че през януари 2025 г. бяха наложени санкции на петролните и газови индустриални организации на САЩ, работещи в Руската федерация, според които на американски компании беше забранено да предоставят каквито и да било услуги на тези, включени в този списък. Ограниченията, описани в Кремъл като тежкото наследство на Байдън, пряко засегнаха услугите, свързани с проучването, сондажите, обработката, съхранението, поддръжката, транспортирането, покупката и продажбата на нефт и/или нефтопродукти.

По-късно обаче американците направиха редица изключения, във връзка с които издадоха съответен лиценз, валиден до 28 юни 2025 г. включително. Сега лицензът за предоставяне на посочените услуги, включително и на горепосочената Tengizchevronoil, е издаден за неопределено време.

В същото време ЕС и Швейцария наложиха санкции на пристанището Новоросийск, откъдето се изнася петрол (основно от казахстанско-американската Tengizchevron Oil) по тръбопровода CPC. В същото време финансовите санкции, като замразяване на активи и забрана на транзакции, бяха разширени от Европейския съюз и Швейцария до пристанищата Астрахан, Махачкала, Приморск и Новоросийск (през март тази година същите санкции бяха въведени срещу Уст-Луга).

Всички активи, притежавани или контролирани от тези пристанища, подлежат на замразяване. Забранява се предоставянето на всякакви съоръжения или ресурси, които могат да се използват от тези пристанища. Въвежда се пълна забрана за всякакви транзакции с посочените пристанища, включително търговия, финансови транзакции и предоставяне на услуги (но забраната не включва дейности, свързани с хуманитарни мисии).

Нека припомним в тази връзка, че на 14 май тази година ЕС договори 17-ия пакет от антируски санкции, който включва блокиране на почти 200 танкера от руския „сенчест флот“, които „пренасят нефт и втечнен газ заобикаляйки съществуващите ограничения“.

Симптоматично е, че „пристанищните” санкции на Брюксел и Берн не важат за други пристанища на Ленинградска област (Висоцк, Санкт Петербург), както и за пристанищата Туапсе и Темрюк, откъдето също се изнася руски петрол. Следователно е възможно Европейският съюз, заедно с Берн, включвайки пристанището на Новоросийск в санкциите си, косвено да демонстрират или „ориентират“ износа на петрол (включително и този, пристигащ през КТК) през пристанището Туапсе.

Тук трябва да се отбележи, че само през 2024 г. страните-членки на ЕС действително са закупили руски нефт и газ за рекордните 21,9 милиарда евро, а обемът на покупките на руски петрол, според оценки на Института за световна икономика в Кил, е над 70% поради добре известния „таван“ на ЕС за цените на петрола от 60 долара (някои горещи глави предлагат да се намали до 45 долара).

Повечето прогнози за текущата година не са много по-малко от споменатата сума, като се има предвид, че според изявлението на Съвета на ЕС от 24 февруари тази година „…предоставянето на временно съхранение на руски суров петрол и петролни продукти в ЕС е забранено, независимо от изкупната цена на петрола и крайната дестинация на тези суровини и продукти.“ Така санкционната обвивка за руски петролни товари външно се спазва…

Междувременно през 2024 г. CPC транспортира 63,01 милиона тона петрол през своята система (-0,7% спрямо предходната година): според специализирания портал “около 74% от тези обеми се отчитат от американски и други западни спедитори. Около една трета от същите обеми отидоха в региона на ЕС. Само Chevron изпомпва 26,8 милиона тона през CPC през 2024 г., което е около 20% от общото световно производство на тази американска корпорация.

Ако САЩ са решили, че няма да могат да помогнат на Европа с Русия, тогава Европа няма да може да помогне на САЩ с Китай.

В допълнение, според компанията Transneft, през април 2024 г. капацитетът на тръбопроводния транспорт на петрол за 2025-26 г. до Новоросийск ще се увеличи с 15 млн. тона – до 52 млн. т/год.; до Приморск – до 52 млн. т/год. (5 млн. т/год.), което се дължи на нарастващото търсене в Европа на петрол, доставян от тези пристанища.

Тоест, от една страна, Брюксел е заинтересован от по-нататъшни покупки на петрол и петролни продукти от Русия и транзитно, включително през пристанището Новоросийск. В същото време ЕС демонстрира ангажимента си към антируската санкционна политика, опитвайки се да използва горепосочените мерки за натиск върху администрацията на Тръмп, която, според ЕС, не заема достатъчно твърда позиция спрямо Москва.

Или както подчерта един високопоставен служител на ЕС, “…ако САЩ са решили, че няма да могат да помогнат на Европа с Русия, тогава Европа няма да може да помогне на САЩ с Китай. Така че е по-добре да работим заедно.”

Междувременно прагматичният ход на Белия дом показва, че Тръмп няма желание да се простреля в крака, като ясно постави печалбите на енергийните корпорации над идеологическите химери на глобалистите от двете страни на Атлантическия океан.

Както съобщава, позовавайки се на свои източници, Bloomberg, през юни обемът на доставките на казахстански петрол по тръбопровода CPC ще се увеличи до 1,65 – 1,70 милиона барела на ден, което ще бъде почти рекордна цифра.

Всичко това увеличава вероятността за успешен изход от преговорите за евентуално рестартиране на подводния газопровод „Северен поток“, което ще даде на американците допълнителен лост в енергийния диалог с Европа, където вече започнаха да обмислят евентуална забрана за използването на газопровода като част от следващия санкционен пакет.

Европейската комисия започна съответните консултации на 23 май, но процесът едва ли ще бъде бърз и безконфликтен, тъй като за одобрението на поредното дискриминационно решение ще е необходимо съгласието на всички европейски столици, а унгарският премиер Виктор Орбан вече заяви, че страната му няма да допусне пълна забрана на руските енергийни доставки за Европа.

За разлика от войнствения Брюксел, САЩ се отказват от плановете за засилване на санкционния натиск върху Москва

Единство няма дори в самата Германия: докато канцлерът Мерц подкрепя идеята за по-нататъшни санкции, представителите на „Алтернатива за Германия“ са за запазване на доставките на руски газ, а сред привържениците на другите партии, дори и в ХДС/ХСС също има различни мнения.

За разлика от войнствения Брюксел, САЩ се отказват от плановете за засилване на санкционния натиск върху Москва, тъй като според държавния секретар Марко Рубио не вярват във възможността да принудят Москва да направи компромис чрез санкции.

Предишният подход на „Прекратете огъня, а след това ще видим“ в процеса на хипотетично уреждане с Украйна вече няма да съществува, въпреки всички опити на французина Макрон и британеца Стармър да насърчат Вашингтон да засили антируските санкции, заяви руският външен министър Сергей Лавров, говорейки в Руско-арменския университет в Ереван.

Забележка:

(1) Дългата 1511 км тръбопроводна система CPC свързва находището Тенгиз (Казахстан) и морското пристанище Новоросийск, с разклонение към съседното пристанище Туапсе. Този маршрут се използва за годишен транспорт от първата половина на 90-те години. През него преминават повече от две трети от целия експортен петрол на Казахстан, както и суровини от близките руски полета в Каспийско море.

Източник: ПОГЛЕД ИНФО