КРАСИВА БЪЛГАРИЯ, обект 5, Църква “Св. Св. Теодор Тирон И Теодор Стратилат”

„Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ е православна църква от 1614 година, разположена в разложкото село Добърско, България. Църквата, в която има запазени изключително ценни стенописи, е национален паметник на културата.

АРХИТЕКТУРА

Ктиторският надпис в храма гласи, че ктиторът Хасия Богданов, след като посетил Йерусалим, се върнал в селото и построил храма в 1613 – 1614 година. Архитектурата на храма е повлияна от църковната архитектура в Мелнишко и Егейска Македония. Църквата е с малки размери – 8,37 m дължина, 6,5 m широчина, 5,2 m височина. В архитектурно отношение храмът е трикорабна базилика. Входът е от запад. Апсидата на изток е полуцилиндрична и не излиза отвън. В нея има три малки прозореца – два на южната и един на северната страна. Три малки кръгли прозореца има и горе на източната стена.

На запад откритият трем в XIX век е бил заменен от нов открит притвор с масивна стена на запад, който от своя страна в началото на XX век е заместен с преддверие от зидан камък.

Градежът е от обработени камъни, като в горните части, особено на изток около кръглите прозорци има украса с тухли – двуредов тухлен корниз тип „вълчи зъби“ и обрамчване на кръглите прозорци. Покривът е двускатен, като покритието първоначално е било с каменни плочи, заменени по-късно с турски керемиди. Във вътрешността трите кораба са разделени от четири големи стъпала с аркада върху тях.

ИНТЕРИОР

Живописната украса на храма, която покрива всички вътрешни стени и западната фасада, е от 1614 година. Подпис на зографите няма, но те са от школата на Пимен Зографски. На западната стена на южния кораб е ктиторският портрет с шест лица – най-богатият в българското изкуство от цялата османска епоха. Имената на дарителите са в поменик на северната страна на протезиса. В средния кораб са Великите празници, а в страничните – Страстите Христови, сцени от следпасхалния цикъл, Божествена литургия и старозаветни сцени.

В свода на централния кораб са четири изображения на Христос – От Възнесението, Емануил, Вседържител, Ангел от Великия Съвет, както и Богородица Ширшая небес. Сред останалите светци са Прохор Пчински, Йоаким Сарандапорски, Гавриил Лесновски, Никола Нови Софийски, Наум Охридски. Патронните светци са на западната фасада, в широка арка над вратата. В две арки встрани са Свети Димитър и Свети Георги на коне. Под тях са Свети Йоан Рилски и Света Петка Българска, но изображенията им са повредени. Надписите са на църковнославянски.

Иконостасът е от много рядък тип – зид с два входа, върху който има монтирани икони и резбована венчилка. Единственият паралелен на него е по-късният иконостас от Пустинския манастир, Сърбия. Незаетите от икони части, както и гърбът на иконостасния зид са изписани. На царските икони на иконостаса са отбелязани имената на главните дарители. Иконите са „Архангел Михаил“, „Богородица с Младенеца“, „Христос Вседържител“, „Йоан Предтеча“, „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“.

Над царските икони има орнаментален фриз с ширината на централния кораб и над него са дейсисните икони в цял ръст. Над тях е венчилката, която е резбована и под кръста има две змии, от чиито уста излиза пищен растителен орнамент. С резба и позлата са украсени и царските двери, на които отгоре има двама пророци, в средата е Благовещението, а отдолу четирима отци на Църквата. По оформление, иконография и стил те приличат на дело на Пимен Зографски и на ателието му в Зограф. Сходен например е дейсисният чин от Слепченския манастир.

От оригиналния инвентар е запазен резбован и изписан хоругвен кръст.

ЛЕГЕНДАТА

Земите ни са изпълнени с храмове, за които се носят предания, свързани още с Първото българско царство. В планините се пеят песни за незнайни герои, а във всяко кътче на страната има лековити билки и води, които могат да помогнат на болния. Там, където Рила, Пирин и Родопи се срещат обаче има едно село с необикновен заряд и още по-необикновена църква.

Село Добърско се намира на 17 километра от Банско и ако попаднете в него, със сигурност ще се почувствате в друг свят. То е съхранило магията на малките къщи, сякаш накацали по склоновете на планината. Създава усещане за уют и топлота още с първите крачки, които всеки посетител прави.

Легендата разказва, че едни от първите заселници по тези земи са ослепените Самуилови войници, които заради суровата зима спират там своя преход към Рилския манастир. В днешно Добърско те намират лековита вода, която успокоява болките в очите им и те остават, полагайки основите на прочутата Добърска школа за слепи певци.

Легендата се преплита с исторически вярното, тъй като по онова време през тези земи е минавал основният път, свързващ Рилския манастир с атонската Света гора, а и до днес под църквата в селото извира аязмо, което не променя нивото на водата си нито през зимата, нито през лятото. Местните твърдят, че водата помага за очни проблеми и всеки, измил лицето си с нея бива излекуван. В исторически документ селото се появява за първи път през 1378 година, когато е издадена Рилската грамота на цар Иван Шишман.

Чудните предания не спират дотук. Наблизо и надалеч селото е известно със своята църква – „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“, а изключителното около нея започва още с покровителите ѝ. Тя е единствената в България посветена на тези светци.

Твърди се, че е построена през 1614 година, но голяма мраморна плоча, вградена пред олтара ѝ, свидетелства, че това е станало през 1112 година

Твърди се, че е построена през 1614 година, но голяма мраморна плоча, вградена пред олтара ѝ, свидетелства, че това е станало през 1112 година. Има теории, според които тази плоча е пренесена от друго място и е знак на приемствеността, но в архитектурно отношение храмът е трикорабна базилика, характерна именно за периода на Първата българска държава. Тя е разположена на скромните 160 квадратни метра, но не мащабът ѝ е впечатляващ, а образите, изрисувани по стените ѝ.

В църквата има над 460 изображения, много от които не следват общоприетите норми. Образите на свети Димитър и свети Георги например там са изобразени в цял ръст, а не на кон, както често се рисуват светците-войни. Добърско е едно от малкото места, където може да се срещне изрисувана в черква сцената Сретение Господне, както и образът на Исус Христос с вързана на плитка коса.

В архитектурно отношение храмът се отличава още с иконостас, който е отделен от олтара със зид, на който пък са изобразени дванайсетте апостоли в цял ръст – рядко срещано явление по нашите земи. Според специалисти на това място за първи път светите братя Кирил и Методий са нарисувани като светци. Любопитен е и броят на образите на жени светици, който надхвърля 30 и допълва причините, поради които малката църква е толкова удивителна.

Това, което я прави толкова популярна, е изобразяването на сцената на „Преображение Господне”. На нея изглежда сякаш Исус е изобразен в ракета. Погледнато през призмата на модерния човек наистина няма как да не се намери прилика между формите, изобразени зад Божия син, и средствата за летене в космоса, познати от областта на науката, а и фантастиката.

Подобно е тълкуването и на рамката на едно от изображенията на Богородица, която посетителите оприличават на защитна капсула. Всъщност обаче става дума за форма, която е неизменна част от символиката в християнското изкуство. Нарича се мандорла и по принцип се изобразява като сияние в овална форма, източено вертикално. В мандрола се поставят най-често образите на Христос и Богородица, но по-рядко се срещат и други светци. Чрез нея се подчертава светостта на религиозния образ и точно това може да се наблюдава в село Добърско.

Съгласно средновековното разбиране, че творецът трябва да остане анонимен, тъй като не той, а Бог движи ръката му, живописците не са ни оставили имената си. Очевидно е обаче, че е работила цяла група – майстор, калфа и чираци. Майсторът е рисувал основните сцени и светците, а калфата и чираците – второстепенните сцени и малките детайли. Тяхната работа е забележителна, тъй като иконостасът не е реставриран, а само е почистен от саждите между 1973 и 1978 година от реставратора Петър Попов и архитекта Златка Кирова.

Стенописите са почти напълно запазени, въпреки че през ХІХ век храмът е превърнат в хамам (баня). Една от причините за съхранението е слабата осветеност на изображенията, която предпазва цветовете от избледняване, но огромно значение имат и използваните материали. Друго, което се свързва с предпоставките за запазване на стенописите, е фактът, че целогодишно в църквата температурите са почти едни и същи. Още едно доказателство за съвършенството на архитектурното дело.

Днес тя е паметник на културата с национално значение. Живописната природа в село Добърско, както и впечатляващата църква, го превръщат в притегателен център за много поклонници. Ако попаднете в това кътче на страната, със сигурност у вас ще останат красиви спомени за цял живот.

Източник: Уикипедия, Български Туристически Съюз, Българска история