КРАСИВА БЪЛГАРИЯ, обект 4, Връх Вихрен 2914 м.

Връх Вихрен (до 29 юни 1942 г. Елтепе, Ел-тепе), е най-високият връх на Пирин. Със своите 2914 метра Вихрен е втори по височина в България след Мусала (2925м.) в Рила и трети на Балканския полуостров след Митикас(2917м.) в Олимп (Гърция). Намира се в северния дял на Пирин на главното било между връх Кутело (на северозапад) и Хвойнати връх(на югоизток). С тези два върха го свързват седловините Премката (2610 м) на север и Кабата (2535 м) на юг.

Гледан от Банско Вихрен прилича на пресечена пирамида, а от юг – на четиристенна пирамида. За този връх е характерно, че изглежда по много различен начин от различните посоки. Скалите, които изграждат Вихрен, са мрамори, които не задържат вода, поради което в целия район на върха няма реки и езера. Най-близките езера са Влахините на югозапад. Растителността по склоновете на Вихрен е бедна – трева и лишеи, докато животинският свят е по-богат – има птици, дребни гризачи, но най-вече диви кози, които обитават Казаните в подножието на върха. Цветето еделвайс се среща в изобилие по скалния ръб Джамджиеви скали.

Средните годишни валежи са 1150 мм, а снежната покривка достига 3 м. Средният годишен абсолютен минимум на температурите е между -25° и -21 °C, а максималните температури са между 15° и 23 °C.

• Връх Вихрен е и сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Печат има в музей „Никола Вапцаров“ в Банско и в хижа „Вихрен“.
• Връх Вихрен е включен в инициативата „Покорител на 10-те планински първенци“. Печат има в хижа “Вихрен“, в хижа “Бъндерица“ и в музей „Никола Вапцаров“ в Банско.

Маршрути:

• Маршрут 1 – От страната на хижа „Вихрен“ върхът представлява стръмен купол, по който се качва основната пътека, известна като „Царската пътека“. Тя стига до Кабата и оттам атакува самата пирамида.
• Маршрут 2 – От страната на Казаните се издига отвесна стена, висока до 300 м, по която има изградени няколко алпинистки маршрута. В подножието ѝ има вечен сняг – малък ледник с размери 90 на 40 м. Тази стена е изкачена за пръв път през 1934 г. от германските алпинисти В. Мозел и Ф. Ауер, а в зимно време през 1949 г. от Ал. Белковски и Вл. Лободин.
• Маршрут 3 – От страната на Кутело и Премката Вихрен представлява остър купол, по който върви трудна и изсечена в скалите пътека, но това е най-лесното от психологическа гледна точка изкачване.
• Маршрут 4 – Има и начин за изкачване на върха, който обаче се препоръчва само за туристи с опит в катеренето. Става дума за маршрута по ръба Джамджиеви скали, който отделя Казаните от долината на хижа „Вихрен“.

Няколко съвета, ако сте отседнали в Банско

Тук ще споделя няколко важни неща, планирайте около 30 минути път с кола до хижа Вихрен. Разстоянието между градчето и хижата е 18 километра и въпреки, че пътят е добър, се напредва бавно поради многото завои и стръмнината.

Тръгнете рано за хижата, за да си намерите добро място за паркиране. Най-добре, планирайте да сте там преди 7:30 сутринта. Паркингът пред хижата е малък и много от колите спират почти на шосето. Но пред вид скалистия планински район, няма много удобни места за паркиране. Щом минете Байкушевата мура, оглеждайте се – има ли около шосето много наспирали коли, по-добре търсете място още там около тях.

Изкачване на връх Вихрен от южната му страна

По-лекия вариант за изкачване на връх Вихрен е откъм южната му страна и започва от едноименната хижа Вихрен. Маршрутът е маркиран с червена маркировка и може да се раздели условно на три етапа:

• етап 1: хижа Вихрен – рекичката;
• етап 2: рекичката – Кабата;
• етап 3: Кабата – връх Вихрен.

Етап 1: Хижа Вихрен – рекичката

Пътеката за Вихрен започва точно пред хижата, заедно с още няколко пътеки към други интересни места в Пирин планина. Още от самото начало се вижда, че пътеката е особена – стръмна и камениста, дори на места наименованието пътека, според мен, е доста пресилено. В началото пътеката преминава през каменни сипеи и иглолистни храсти и дръвчета. След рекичката пътеката се разделя на две – дясното разклонение е към Премката, Кончето и хижа Яворов, а лявото – към връх Вихрен. За южния подход към върха трябва да се хване точно това ляво разклонение. Разстоянието от хижа Вихрен до рекичката се изминава приблизително за 20-30 минути.

Етап 2: рекичката – Кабата

След рекичката пътеката продължава да се вие нагоре по склона. Колкото повече се набира височина, толкова по-интересна става гледката назад към хижата, докато в един момент хижата спре да се вижда. В същото време погледът неизменно се спира върху каменния колос нагоре – пиринският ас.В тази част на пътеката има удобни места за кратка почивка. Етапът се изминава за около час в зависимост от темпото. Краят на етапа е седловината Кабата между връх Вихрен и Хвойнати връх.

Там на ръбчето на седловината е удобно място за по-дълга почивка. На това място човек доста се е поизморил, а предстои най-стръмният участък от маршрута до върха. Батериите трябва да бъдат презаредени. Освен това гледката е очарователна – малко по-надолу от ръбчето се синее красиво езеро – едно от Влахините езера, заобиколено от високи хълмове, а напред в далечината се виждат други върхове. Пиринска красота! И да не си уморен, ще се поспреш да й се порадваш. Та нали това е една от големите награди на разходката в планината.

Етап 3: Кабата – връх Вихрен

Стигайки до седловината Кабата, пътеката прави завой надясно и се насочва право към върха. Е, „правото“ е само първите няколко метра в началото, преди същинското изкачване по камъните. След това пътеката се вие в серпентина. Труден е този етап поради големия наклон. Но с постоянство и малки почивки разстоянието се изминава за около час. Сумарно целия маршрут се изминава за около 2 часа и половина, но това е времето само за ходене. Отделно трябва да се предвиди и време за почивка. Около 15 – 30 мин..

Горе на връх Вихрен

Въпреки многото пот и усилия, усещането горе на върха е зашеметяващо. При ясно време се виждат буквално всички дипли на Пирин и на съседните планини Рила и Малешевската планина, назад по маршрута има гледка към езерата, а напред е внушителното каменно пиринско било от връх Кутело през Кончето до връх Бански суходол.Там на върха човек може да се поразходи напред-назад, за да си обогати гледките.

Да спомена отново и неимоверно многото хора горе на върха, конкуриращи се на моменти за хубаво място за снимка и за почивка. Освен това, съвсем нормално, вятърът горе е доста силен. Направо си е студено, колкото и слънчево да е времето. Имайте го пред вид – непременно си предвидете шапка или поне дреха с качулка дори и в лятно време. Вземете си и ръкавици.

Още два съвета:

• носете си достатъчно вода: по маршрута може да се пълни само на 2 места при изкачването – когато сте в близост до реката;
• тръгнете със стабилни обувки. Обуете ли гуменки, ще ви бъде доста сложно, а и опасно. Най-добре си купете туристически обувки и ги изпробвайте в някой кратък преход предварително.

Ако решите да се спускате по същия маршрут, времето за слизане е почти същото. Надолу човек вече не се задъхва, но пък коленете започват да тежат. Камъните по пътеката допълнително усложняват спускането.

Ние решихме на връщане да изпробваме и другия маршрут, затова слязохме по пътеката от северната страна на Вихрен. Имаше няколко места и в тази посока, на които думата пътека беше просто пожелание.

Слизане от връх Вихрен по северната му страна

Слизането от северната страна на връх Вихрен до хижа Вихрен може да се раздели на пет етапа. За определеност на опорните точки по целия кръгов маршрут хижа Вихрен – Кабата – връх Вихрен – Премката – хижа Вихрен, тук продължавам номерацията на етапите от предишния раздел.

• етап 4: връх Вихрен – Премката;
• етап 5: Премката – разделянето на пътеките;
• етап 6: разделянето на пътеките – големият завой надясно;
• етап 7: големият завой надясно – рекичката;
• етап 8: рекичката – хижа Вихрен.

Eтап 4: връх Вихрен – Премката

Първата част от слизането от връх Вихрен по северната му страна се състои от главоломно спускане по пътека, криволичеща по каменните сипеи под върха. Пътеката на места е доста стръмна и хлъзгава дори и в сухо време – връх Вихрен е предимно мраморен връх, а мраморът е хлъзгав. За щастие, на най-трудните участъци от пътеката има прокарано метално въже (синджир), по което човек да се държи и да подсигурява слизането. Но дори и с въжето, трябва много да се внимава къде се стъпва.

Все пак при почивките след трудните участъци човек може да се полюбува на каменното било отсреща – от връх Кутело до Кончето, че и по-натам. Краят на етапа е седловината Премката между двата най-високи пирински върхове: Вихрен и Кутело. Този етап отнема около 50-60 минути в зависимост от физическата подготовка и почивките. Седловина Премката е удачно място за почивка и презареждане преди следващите етапи от маршрута. Освен това, там на седловината има доста еделвайси, на които да се полюбува човек.

Етап 5: Премката – разделянето на пътеките

След Премката, маршрутът продължава надолу през местността Казаните, след която пътеката се разклонява – дясното разклонение е към хижа Вихрен, нашата посока, а лявото – към хижа Бъндерица.

Местността Казаните обхваща два дълбоки циркуса (ледникови образувания) – големият и малкият Казан. В местността има изграден заслон. Там, в подножието на Вихрен, се намира и един доста голям снежник. В тази си част пътеката има едно по-особено стръмно каменисто спускане, на което човек трябва да внимава да не се хлъзне лошо. Този етап отнема около 40 минути.

Етап 6: разделянето на пътеките – големият завой надясно

Този етап е кратък като разстояние и времетраене, но си има своите предизвикателства най-вече поради това, че преминава през екстремен скален участък – пътеката почти се губи в наклонените скали, а под тях е пропаст. Добрата новина е, че скалите са здрави и с дълбок релеф, предлагащ множество степенки и дръжки. Етапът свършва с преминаването през скалния ръб Джамджиеви скали, където пътеката прави остър завой надясно. Този етап отнема около 20 минути ходене.

Етап 7: големият завой надясно – рекичката

Прекрачили ръба Джамджиеви скали, следва малко по-лек преход надолу към хижата. Усещането в тази част е малко измамно – на моменти се вижда шосето към хижа Вихрен долу в ниското, връх Тодорка изглежда съвсем наблизо, а пътеката напред привидно изглежда нормално – без каменни сипеи, скали и стръмни участъци. Мислиш си, че още малко и си там на хижата. Да, ама не!

Етапът се изминава за около час и наистина е малко по-лек, но не е нито толкова близко до хижата, нито пък съвсем лесно, както изглежда в началото му. Камъните и стръмнините по пътеката сякаш изскачат постоянно.

Етап 8: рекичката – хижа Вихрен

Стигне ли се рекичката, маршрутът надолу до хижата вече е познат – вижте по-горе етап 1. С риск да се повторя, макар и надолу, едва ли ще вземете разстоянието по-бързо – изминали сте тежък маршрут, умората натежава и сигурно краката ви ще са доста „омекнали“. Затова времето за изминаване на този последен етап е същото като на отиване 20-40 минути.

Целия маршрут от връх Вихрен наобратно по северната му страна се изминава за около 3 часа и половина. Това пак е времето само за ходене. На връщане трябва да се предвиди повече време за почивка. И ето я отново хижата. Честито постижение! Идва време за заслужен отдих. Човек може да се подкрепи в столовата на хижата. Има супи, готвени ястия, аламинути. Аз бих препоръчала чорбата от леща.

За финал

Започнахме статията с Мусала и Ботев и ще я завършим с тях. Ако изкачването на Мусала е много ходене, много камъни, много хора, а изкачването на Ботев – туризъм за понапреднали, то изкачването на връх Вихрен със слизането по северната му страна може да характеризирам с думите: туризъм за понапреднали с доста по-стръмно ходене, страшно повече камъни и неимоверно по-голям брой хора.

Източник: Уикипедия, Друми в думи, iseebg