Днес КРАСИВА БЪЛГАРИЯ ще ви разкаже за град Панагюрище

Той лежи в Същинска Средна гора. На север от него близо до курорта Панагюрски колонии се намира връх Братия(1519 m н.в.). През града тече река Панагюрска Луда Яна, която след село Попинци се съединява с река Стрелчанска Луда Яна и така се образува река Луда Яна. Гара Панагюрище е последната гара по жп линията Пловдив – Панагюрище.

В околностите на града има десетки тракийски могили. В една от тях – могилата „Мрамор“, е разкрито погребение на тракийски вожд. Недалеч от нея през 1949 г. е открито световноизвестното днес Панагюрско съкровище, датирано от IV – III в. пр.н.е. Съкровището е намерено случайно от братята тухлари Павел, Петко и Михаил Дейкови, докато копаели земята за глина. Изработено е от чисто злато и тежи 6,164 kg. Копия на деветте уникални съда са изложени в Историческия музей в града, а оригиналите обикалят музеите по света и в България.

Удобното местоположение, природата и благоприятният климат в района са привличали хората в този край и през Средновековието. Запазени са руините на българските крепости Красен и Душковченин. Основаването на Панагюрище се свързва с драматичните времена след османското нашествие. Името идва от „панагюр“ – (от гръцки: πανηγυρι, панаир), тъй като на брега на р. Луда Яна в ония години е имало малък панаир. По-късно пазарът се премества на мястото, където сега се намира град Пазарджик.

Вълна заселници идва от Македония (Дебърско, Прилепско, Костурско и др.) през 16 век. В подробен регистър на джелепкешаните от 1576 година са отбелязани 16 джелепкешани в село „Панагюрище, с друго име Отлук“’. Дълго време отделните махали са враждували помежду си и с течение на времето селището се събира по бреговете на Луда Яна и притоците ѝ. Днес най-яркото доказателство за това заселване е смесеният говор на населението, притежаващ множество източнобългарски и западнобългарски черти. Градът се намира на така наречената ятова граница.

В началото на XIX в. Панагюрище достига значителен икономически и духовен разцвет. Тук се развиват редица занаяти, свързани с добре развитото скотовъдство: джелепството – търговия с добитък, абаджийството – производство на аби от домашен шаяк, мутафчийство – изработване на изделия от животинска козина, табачество – обработка на кожи, обущарство, а също така и златарство, което впоследствие прави града известен с Панагюрската златна школа.

В различните занаяти работели над 2500 майстори, калфи и чираци. В двора на Историческия музей зад стъклени витрини могат и днес да се видят възстановки на тези традиционни занаяти. Според свидетелства на посетили града през 1861 г. американски мисионери, той има 12 500 жители българи, които поддържат голямо училище.

Икономически и духовен подем и религия

Икономическият и духовен подем помага идеята за национално освобождение да бъде горещо приета в Панагюрище. През есента на 1870 г. Васил Левски тук основава революционен комитет, като събранието е в къщата на Иван Духовников, запазена и до днес в двора на Историческия музей. В историческата местност „Оборище“ на 14 април 1876 г. се е състояло първото българско Велико народно събрание. „Оборище“ се намира на 8 km западно от Панагюрище. Тук може да се види издигнатият през 1928 г. паметник в чест на събранието. Мястото е красиво, а наоколо има хижи

През 1876 г. Панагюрище става център на 4-ти революционен окръг и главен град на Априлското въстание. При потушаването на въстанието градът е опожарен и напълно унищожен от башибозука. След Освобождението е построен с вече нови сгради. Това е причината гр. Панагюрище да не разполага с много възрожденски къщи (за разлика от Копривщица). През март 1923 г. край Панагюрище става голямо наводнение след като река Луда Яна приижда и залива околността. През 1977 г. става общински център.

Населението в своята цялост изповядва единствено християнството, като източноправославието е преобладаващо, такива са и повечето черкви. В града има и една конгрешанска църква, част от Съюза на евангелските съборни църкви. Силно толстоистко средище до 1944 г..В околностите на града са разположени и няколко православни параклиса.

Мюсюлманите не са представени сред коренното население, тъй като по време на османската власт градът е бил забранен за тях. За това допринасят два факта: през времето на еничарите градът е бил длъжен да дава т.нар. кръвен данък, което е давало привилегията да не бъде населяван с турци. По-късно българското население е трябвало да охранява проходите през Средна гора, което е давало същата привилегия.

Културни и природни забележителности

Къщата музей „Райна Княгиня“ е родната къща на Райна Княгиня (1856 – 1917), българската учителка и революционерка, ушила въстаническото знаме за Априлското въстание. В двора са погребани костите на героинята. Музеят е част от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз; (9:00 – 17:00); има печат.

Историческата местност „Оборище“ се намира на около 8 km северозападно от града. Тук на 14 април 1876 г. е свикано събрание, на което се взима решение за провъзгласяването на Априлското въстание. Местността е част от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз; отворен е целогодишно; има асфалтов път; печатът е в хижа Оборище.На 2 май 2006 г. е открит паметник на Райна Княгиня в Панагюрище.

Историческия музей е представена експозиция, посветена на Априлското въстание, с оригинални реликви, свързани с героичната епопея от април 1876 г. В двора на музея е показана реконструкция на възрожденска занаятчийска улица, където с автентични експонати и фигури на майсторите-занаятчии са отразени главните занаяти, свързани с подготовката на въстанието.

В основната сграда на историческия музей е експонирана богата колекция от огнестрелно и хладно оръжие от 18 – 19 век, използвано по време на Априлското въстание. Акцент в експозицията е и представената възстановка на облеклото на панагюрските въстаници. В една от залите на музея е изложен макет на панагюрското златно съкровище с размери 2:1, придружено с беседа.

Градът разполага и с природонаучен музей с постоянна експозиция на препарирани животни. Тук може да се види ценна колекция на ловни трофеи от Етиопия, донесени от Никола Делирадев, както и препарирани торсове и глави на африкански антилопи, подарени от Христо Щърбанов.

По време на Априлското въстание Панагюрище е опожарено почти до основи. Остават само няколко сгради, една от които е Тутевата къща. В нея на 20 април 1876 г. е обявено Априлското въстание. Днес домът на Иван Тутев е музей и пази гостната стая, където са отседнали апостолите и е писано възванието към българския народ. Тук е и карловското знаме, с което е било възвестено началото на въстанието.

Още музеи и кухня

Друг музей е родната къща на Райна Попгеоргиева. Била е само на 20 г., когато Бенковски ѝ предлага да ушие байрака на въстаниците и тя извезла със сърма лъва и огнения девиз „Свобода или смърт!“. В двора на къщата е паметникът на Райна Княгиня и гробът на нейния баща, отец Георги Футеков, убит жестоко от турците. Една от последните крепости на въстанието е Дудековата къща. В нея при нахлуването на турските войски и башибозуците са се крили десетки жени, деца и старци.

Сградата е с впечатляваща архитектура и днес е в отлично състояние, като един от най-интересните експонати е касата на Осман Пазвантоглу, виден управник, който по време на турските размирици отцепва областта като свое владение.

Лековата къща, която също е била посещавана от Апостола. Сградата е ценна и заради изключителната стенописна украса отвътре и отвън, изпълнена през 1873 г. от местния майстор Иван Зографов. В Панагюрище е и родният дом на известния наш историк, общественик и държавник Марин Дринов.

На историческия хълм Маньово бърдо, където на 30 април 1876 г. са се водили кръвопролитните сражения по време на въстанието, сега се намира Мемориалният комплекс „Априлци”. В подножието му е най-старата панагюрска църква – „Св. Теодор Тирон”, строена в средата на XVI в. Тя е в ремонт и в процес на превод на гръцките надписи на български, но за посетители е отворена съседната „Въведение Богородично“, уникална със стенописите си, довършена през 1823 г. Кубетата на тази църква са покрити със злато.

Катедралният храм на Панагюрище е църквата „Свети Георги“ в самия център, на метри от музейния ансамбъл и площадчето с другия паметник на Райна Княгиня, издигнат в чест на юбилея на Априлското въстание. Навремето храмът е бил импозантна възрожденска постройка, но след опожаряването по време на въстанието са останали само зидовете ѝ. Възстановена е през 1880 г. Камбаните ѝ са отливани в Русия и подарени от Марин Дринов.

В Панагюрище е известна следната рецепта, която се предлага по заведенията из цяла България като под наименованието „яйца по панагюрски“: 3 яйца се счупват в подходящ съд с вряща, подсолена вода. Изваждат се след 5 мин. с решетеста лъжица, така че жълтъците да не се разтекат. В плитка чиния се слага начупено бяло сирене, върху което се нареждат яйцата. Полива се обилно с препържено масло и червен пипер.

Източник: Уикипедия