КРАСИВА БЪЛГАРИЯ, село Ковачевица, Западните Родопи.

КРАСИВА БЪЛГАРИЯ днес ще бъде в село Ковачевица. То се намира в планински район, в Западните Родопи. На около 24 километра е град Гоце Делчев, и на 18 километра от с.Гърмен най-близкото населено място до Ковачевица е село Горно Дряново на 5 километра. Селото е разположено над река Канина, в долината на която се намира малкото обработваема земя и старият път, който води към Гоце Делчев и долината на река Места.

Основаването на Ковачевица по предание се свързва със заселници от съседното село Рибново и вероятно от Банско. За първи път името му е отбелязано в османските регистри през XV – XVI век. В списъка на населените места с регистрирани имена на главите на домакинствата през втората половина на XV и началото на XVI век в село Ковачевица са регистрирани 17 лица.

През 1791 година в селото пристигат и 5 – 10 семейства българи от Омотско, Слимница и Добролища, Костурско, които се заселват в долната, наречена Арнаутска махала. Костурчани, по професия строители, основават Ковачевишката архитектурно-строителна школа.

През XIX век Ковачевица е голямо чисто българско село, числящо се към Неврокопската кааза на Серския санджак. В 1865 година е основано читалище „Светлина“. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Ковачовица е посочено като село със 185 домакинства с 630 жители българи.

В началото на XX век цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Kovatchovitsa има 1728 българи екзархисти и 12 цигани. В селото има 1 начално българско училище с 2 учители и 37 ученици.

През 1923 година в селото е създадена трудова горска кооперация „Родопи“, която разполага с гатер за обработка на дървен материал. Сега живеят там 35 души постоянно. Там е живял великият писател и публицист Георги Данаилов, написал специално за Ковачевица двете книги „Къща отвъд света“ (ИК „Абагар“) и (ИК „Хеликон“), и „Моите къщи“ (ИК „Абагар“).

Филмови снимки направени в Ковачевица

Филмови снимки направени в Ковачевица са двата филма „Мера според мера“ (1981), „За къде пътувате?“ (1976), „Живи комини” (2018), „Любов“ (2015), „Темата“ (документален филм) (2021)..Тя е включена в списъка на архитектурните резервати на БАН. Там бе починала журналистката, преводачката и жената, която направи ефира „На кафе“ и е била директорка на „Нова“ телевизия – Силва Зурлева на 1 януари 2020 г.

Тъмната гора край Ковачевица е обявена за резерват. Селото е запазило автентичния си вид от XVIII – XIX век и обявено за архитектурно-исторически резерват. Къщите са почти изцяло изградени от камък, включително и покривите, като само при най-високите последният етаж е от дърво. Също голяма забележителност е бялата черква, направена през 1908 г. „Св.Никола“, направена от камък, и никога не се е реставрирала. В Ковачевица има 2 Кръчми. Има библиотека направена през 1898 г. като и нея никога не е била реставрирана.

Ковачевица е посрещала и изпращала много комити. Имало е случаи, когато в една и съща къща на селото са намирали подслон едновременно представители на двете противоположни течения във ВМОРО, без едните да знаят за присъствието на другите. За да бъде това безопасно и за да се предпазят от турската власт, местните организационни ръководители решават да се прокопае подземен тунел, който да свързва горния с долния край на селото.

По този подземен път се движели комитетските хора при нужда, без да се застрашава сигурността на селото и населението. През 1912г. като авангард на навлизащата към Неврокоп българска армия настъпва опълченската дружина на Георги Мяхов от Батак. При формирането й се присъединяват 30 доброволци от Ковачевица, които по това време са били дюлгери в различни краища на България.

Ковачевица през наше време

В годините на Възраждането Ковачевица е център на просветното и църковно дело в Неврокопско. Уникален архитектурен паметник е църквата “Свети Никола”, построена през 1847 г от прочутите ковачевски дюлгери с доброволния труд на населението. По изискванията на турската власт тя е вкопана в земята и се намира в ниската част на селото. През 1900г. – 12 години преди освобождението на селото, населението издига до самата църква четириетажна камбанария.

Двете разнокалибрени камбани са отлети на място от прочутите горноброжденски майстори от събраните безвъзмездно от населението звънци/чанове/, които майсторите претопили. В двора на Църквата, до самата камбанария е построено и през 1820г. се разкрива килийно училище, в което децата са обучавани от свещеници до 1854г. Първото светско училище в селото е открито през 1854г. в къщата на младия учител Никола Банев/Ковачевски.

Двуетажната сграда на новото училище е построена през 1888г.с дарение от учителя Йордже Димитров Джорджев, в памет на загиналите три от четирите му деца в пламъците на опожарената му от турци къща. Затова и до днес то носи името НАРОДНО УЧИЛИЩЕ “ЙОРДЖЕ ДИМИТРОВ”.

През петдесетте години на ХХ век Ковачевица е засегната от силни миграционни процеси. Масовото изселване главно към Велинград, Батак, Пазарджик и други краища на страната, довежда до изоставяне на много от прекрасните ковачевски къщи, които бавно започват да се рушат.

Изключително благоприятно за съхраняване на селото е откриването на Ковачевица от деятелите на българското кино. Няма друга село в което да са заснети толкова много филми – над 20, между които и “Мера според мера”, “Мъжки времена” и много други.

Източник: Уикипедия, Сдружение “Исторически и архитектурен резерват село Ковачевица”