КРАСИВА БЪЛГАРИЯ, село Могилица, магията на Родопите

Могилица се намира в България и е разположено на около 30 км югозападно от град Смолян и се намира в планински район, в близост до границата с Гърция, на горното течение на река Арда. Къщите са разположени върху левия бряг на река Арда. Надморската височина е 920 – 950 метра. Близо до Могилица са разположени селата Бориково, Бяла река, Буката, Черешките, Киселчево, Илинден, Черешово, Исьовци, Ухловица.

Първите данни за човешко присъствие в района са от около 1000 години преди новата ера. През времето на Византийската империя селището било курортен център. Тук са идвали на лов и отдих представители на висшата аристокрация. Селището се е бранило от три крепости от тракийски и византийски произход, следи от които са запазени и до днес. Те затваряли поречието на р. Арда и Бориковската река. Тук минавал важен стратегически път от римско време, който свързвал Виа Егнация на Беломориетос Виа Милитарис в Тракия.

Селището е възникнало през средните векове като колибарска махала наречена „Могилици“ (колиби). През Османския период селото е наречено Тозбурун, което значи „прашна могила“. Предание говори, че селото получило името си от близкия хълм (борум) – западно от селото. Вечер, когато стадата от овце се връщали от паша и минавали покрай хълма, той преставал да се вижда от прах.

Според османските регистри селото попада в Ахъчелебийската кааза (след 1838 г. във Филибелийската кааза), от Гюмюрджинския санджак, на Одринския вилает. Основен поминък на населението е било овцевъдство и земеделие. През XVIII в. от Беломорието са пренесени картофите. И днес хората тачат обичаите си. Празника на село Могилица е празникът на народните занаяти, който се провежда последната събота на юни.

В османски поименен регистър от 1841 година се посочва, че от Могилица (Тозбурун) са постъпили в армията 5 войници, което е косвено доказателство, че по това време в селото са живели българи мюсюлмани. По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903 година) в село Тозбурун има 90 къщи. Към 1912 – 1913 година броят на българите , живеещи в Могилица (Тозбурун) е 175.

Културни и природни забележителност

„Агушевите конаци“ са най-известните архитектурни паметници в тази част на Родопите. Резиденцията е строена в периодите 1825-1842-1860-1872 г. от местния българо – мохамедански първенец Агуш Ага, за него и синовете му. Комплексът се състои от две сгради (конаци), всяка с отделен двор и кладенец и заемал близо 4 декара с имота. Ансамбълът е ограден с общ зид подобно на средновековните феодални жилища, а в югоизточния ъгъл на зидовете има каменна кула, наподобяваща морски фар (по-малкият от синовете на Агуш Ага бил морски офицер).

Кулата е разположена откъм р. Арда и е изрисувана, като за мотиви са използвани самите Агушеви конаци и пейзажи от Родопите. Сградата имала 221 прозореца, 86 врати и 24 комина.Преди изграждането на днешните Агушеви конаци, по поръчение на Агуш Ага били изградени и два големи чифлика в близкото село Черешево, които днес са в руини. С годините наследниците на Агуш Ага обеднели и имението започнало да се руши. През 1948 година комунистическият режим в България национализира комплекса в Могилица и го дава на гранични войски, които го съсипват напълно.

В края на 60-те години започнала мащабна реставрация и ансамбълът е спасен. Резиденцията станала етнографски музей, а стаите били възстановени в предишния им вид. През 1990 година наследници на Агуш Ага си възвръщат незаконно национализирания имот, които днес е отворен за посетители. Изследвания на конаците са правени от архитектите Т. Златев, Ив. Иванчев, М. Матеев и Г. Лабов. Главни реставратори на Агушевите конаци са арх. Г. Лабов и реставраторката Л. Койнова.

Могилица е подходяща база за културен, планински, селски, екологичен и пещерен туризъм, като наблизо се намират изворите на Арда и редица крепости, мостове от османско време, над 20 проучени и непроучени пещери, измежду които Ухловица, Бориковска, Надарска, Голубоица. Пещерата Ухловица е благоустроена и се намира в местността Сините вирове на 3 км източно от селото, на левия бряг на река Арда. В нея могат да се видят каскади от синтрови езерца, скални водопади и типични пещерни скални образувания. Южно от Могилица е разположена защитената местност Падала с богато биоразнообразие.

Какво интересно наоколо

Заради уникалната природа и съхранените и тачени и до до днес вековни обичай, Могилица е удостоена с приза за Уникално европейско село. От 2010 г. село Могилица е обявено за Център на българското здраве. Празникът на селото, който съчетава народното творчество и природосъобразния начин на живот на местното население, се провежда предпоследната събота на юни. На празника се канят за участие родопски майстори занаятчии и производители на екологични продукти.

Южно от Могилица е защитената местност с богато биоразнообразие Падала. Човек изпитва истинска наслада от красотата на подземните дворци на планината:

• Пещерата Ухловица е включена в 100 национални туристически обекта;
• На северозапад от Могилица, в местността Варад се намира Варадското кале – стара Византийска крепост, използвана от българите за отбрана от турските нашествия;
• Седем туристически маршрути водят до: Варадската крепост; извора на река Арда; водопадите, с. Киселчово; Надарска пещера; пещера Ухловица; извора Лъджата, с. Буката и др;
• Туристическо дружество „Крепостта – Могилица“ – с. Могилица активно съдейства за развитие на туризма и съпътстващите го обслужващи дейности.

Орловото око

Панорамната площадка е една от най-красивите, новооткрити забележителности край Смолян, набира все по-голяма популярност и е в посоката на Могилица. Има два варианта, по които може да се изкачите до панорамната площадка – с офроуд джипове по подобие на Орлово око или пеша

Панорамна площадка „Върхът“ се намира на 1351 метра надморска височина и от нея се разкрива спираща дъха гледка. На юг се вижда Ардин връх, на север – вр. Карлък, кулата Снежанка и връх Момчил, на запад – с. Бориково, Черешките и Кошуте, а на изток родопският връх Ком. За хора със страх от височини стигането до края ѝ може да е предизвикателство, но определено си струва да надникнете отвъд оградите.

Изкачването ще отнеме час и половина със стегнато темпо, а слизането – също толкова с по-бавно темпо. Препоръчваме ви да си отделите поне 2 часа в посока.

След разходката до панорамната площадка, можете да разгледате и каньон Горло край село Кошница. Той се намира близо до дестинацията Орловото око, която вече сте разгледали. Оказва се, че е още по-впечатляващо и толкова леснодостъпно, че ще е престъпление да го изпуснати. Каньон Горло е буквално чудо на природата, образувано от водите на река Арда. В продължение на хилядолетия тя е разтваряла и дълбала мраморните скали, които омагьосват с чудатата си форма.

Източници: Уикипедия, Bulgarian on the road