КРАСИВА БЪЛГАРИЯ, “Св. АЛЕКСАНДЪР НЕВСКИ”

Днес КРАСИВА БЪЛГАРИЯ ще ви разкаже за въздигането на храма-паметник „Св. Александър Невски“, по решение на Учредителното народно събрание през 1879 г., състояло се в старата ни престолнина Търново (Царевград Търнов).

Председател на събранието бил Екзарх Антим I, подпредседател — Петко Каравелов, брат на поета Любен Каравелов. Точно той предложил „да се построи един храм-паметник в град Търново на Чан тепе (Царевец), като по този начин се задължи „ нравстено“ народът“. Следвало храмът да се посвети на св. Александър Невски, небесен покровител и закрилник на Цар Освободител – император Александър, и руското победоносно войнство.

Имало и друго предложение на това заседание, от д-р Петър Берон. Той намирал за уместно такъв храм да се построи на връх Св. Никола в Шипченския балкан. Предложението на д-р Петър Берон било отхвърлено от народните представители, а Каравеловото се приело с акламации. Веднага бил съставен комитет с председател Браницки епископ Климент (Васил Друмев). Нему възложили да организира работата по въздигането на храма-паметник.

За набирането на парични средства Комитетът отпечатал Конституцията в 40 000 екземпляра и започнали да я продават между народа по 50 стотинки

През 1880 г. Второто обикновено народно събрание, по желание на Негово Височество Княз Александър Батенберг, решило вместо в Търново, както било прието в Учредителното събрание, храмът-паметник да се въздигне в София – новата столица на българите.

Подпредседателят на това народно събрание Стефан Стамболов възразил: „храмът трябва да се построи в старата българска столица – Търново, защото тъй беше решено в Учредителното народно събрание!“. Но „(депутацията“ единодушно подкрепила желанието на Княз Батенберг. Предложението било внесено в Народното събрание от Петко Каравелов, вече министър-председател.

На 19 февруари 1881 г., годишнината от Освобождението на България, Князът издал следната прокламация към българския народ:

„ Възлюбени ми народе!

Народното събрание от своя страна изяви желание да въздигне в столицата ми великолепен храм в името на св. Александър Невски, в който да се възнасят молитви към Всевишния за благоденствието на Цар Освободителя и неговия народ и за упокоение душите на падналите за освобождението на България герои.

На днешния ден, в честития праздник за възцаряването на Негово Величество, като Българин и Аз, който споделям високото чувство на признателност, което въодушевява българския Народ, намирам момента за най-сгоден да проглася предначинанието, за да се приведе в изпълнение общото народно желание.

Отправям ся, прочее, към тебе, вождалений Ми народе, и пригласявам всекиго от вас да принесе своята лепта за сооружение на честния този храм, който ще бъде и паметник на признателност на българския народ към Царя-Освободител.

За тази висока цел, всяко даяние благо.

София, 19 февруарий 1881 година

Александър „.

На 26 февруари 1882 г. по покана на Княз Александър Батенберг била съставена Централна комисия по изпълнение на прокламацията в състав: председател – Негово Височество Княз Александър Батенберг и членове: Петко Каравелов – председател на Министерския съвет, Петко Р. Славейков – министър на вътрешните работи, Михаил К. Сарафов – министър на народното просвещение.

Също така Негово Високопреосвещенство Софийския митрополит Мелетий, Негово високопреподобие архимандрит Кирил, Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Тодор Митов – изповедникът на Левски при бесилото, Н. Сукнаров – председател на Народното събрание, Н. Даскалов – софийски кмет, Д. Коцев – помощник кмет, В. X. Янков – председател на Софийския окръжен управителен съвет, както и Константин Стоилов – началник на политическия отдел на Негово Височество Княза.

При тържественото полагане на основния камък на храма-паметник, като делегати от Източна Румелия, присъствали Левкийският епископ Гервасий, Константин Величков и инженер Николов. Актът и надписът били прочетени от епископ Гервасий.

За любознателния читател, след историческия преглед по полагане на основния камък на храма-паметник, е нужно да се отбележи, че този витошки гранит, монолит-морена, се намира в криптовата част на храма, предвиден за пантеон на именити и заслужили българи, която обаче от 1966 г. е пригодена за галерия на Средновековната българска икона, филиал на Националната художествена галерия в София. Намира са в така наречената „.Златна зала„. Там всеки може да го види и да се възхити от големината му.

През месец май на 1882 година към Централната комисия бил учреден Комитет, който трябвало да се грижи за изпълнение на нейните решения. Негов председател станал Архимандрит Кирил.

За негови членове били избрани свещеноиконом Тодор Митов, Д. Д. Агура – Главен секретер при Министерството на вътрешните работи и народното здраве, Д. Хранов – Главен секретар при Министерството на Външните работи и изповеданията, А. Иванов и Я. Трудненко, началници на Счетното и Административното отделения на Министерството на вътрешните работи и Народното здраве, С. Тенев – старши подначалнтик на Стопанското отделение при Министерството на Вътрешните работи и Народното здраве, П. Вълков – началник на изповеданията при Министерството на Външните работи.

Тенев и Вълков били членове-секретари на Комитета, а А. Войников – старши подначалник при Счетното отделение на Министерството на Финансите бил член-касиер.

До започване на строежа на храма този състав на Кометета се променил така: председател – Стоян Петков, деловодител А. Войников и членове: протойерей Иван Гошев, В. Василев, Иордан Наумов и Ст. Станимиров, а след смъртта на А. Войников мястото му заел Ив. Д. Горанов.

Набиране на средства и започване на строителството

За 22 годишния период от учредяване на Комитета до започването на строежа промените в състава били естествсни – поради възраст, настъпила смърт или други причини от административен характер.

С публикуването на Възванието към българския народ, Комитетът съставил и обнародвал Инструкция за храма-паметник „Св. Александър Невски“. Като отзвук на всичко това, навсякъде в страната били съставени общински комисии за събиране на помощи, а в храмовете били пуснати дискоси.

В помощ на фонда за построяване на храма-паметник, пръв дал личен пример княз Александър I със сумата 5000 златни лева. От 1891 до 1895 г. паричната наличност на фонда нарснала на 1 000 000 лева. Независимо от продължителното време до започване на строежа, през 1904 г. фондът разполагал със сумата 1 900 000 лева, а в края на 1906 г. достигнал цифрата 2 100 000 лева.

Активността на Комитета е безспорна и неоспорима. Неговите дейци развили голяма дейност и желанието както на Централната комисия, така и на Комитета е било строежът да започне през 1885 година. Самият княз Александър I проявявал голяма загриженост по въздигането на храм- паметника.

На 1 април 1904 г. вестник ,уЦен“ съобщава: „Завчера пристигна в столицата, идещ от Петроград професорът при Петроградския университет г-н архитект Померанцев. На 30 април 1904 г. софиянци научавт. че същия ден е било сключено между българското правителство и проф. Померанцев „СЪГЛАСИТЕЛНО“. В този контракт-договор се определяли точно правата и задълженията на архитекта, които изисква от него Строителната комисия, съобразени са и предишни решения на Министерския съвет.

Основните изисквания към архитекта от страна на възложителя – българското правителство, са били: храм-паметникът да побира 4-5 000 души, по четирима на квадратен метър. Разходите по строежа, без живописта, да не превишава сумата от 3 500 000 лева. Контрактът бил подписан от българска страна от министъра на обществените сгради Димитър К. Попов и проф. Александър Н. Померанцев. С V-to Постановление на Министерския съвет № 360 от 8 май 1904 г. „Съгласителното“ било утвърдено.

Три дни продължават тържествата по освещаването на храма – от 12 до 14 септември 1924 г. Той преживява Първата и Втората световни войни като Господ и българския благодарен народ го пазят. На няколко пъти повреждан, но никога за дълго не оставал така. Най-тежко е пострадал след англо-американските бомбандировки на София.

Шрапнелите и ударните вълни от англо-американските бомбардировки на София през Втората световна война повреждат сериозно катедралата. Засегната е най-много северозападната част. Медната обшивка е пробита на много места, разрушени са всички мозаични икони от подвратните тимпани, а стъклата на иконостасните икони са счупени. Повредена е живописта в северозападната галерия, както и някои картини от сводовите проходи.

След войната с помощ от благодарния народ и правителството всичко е възстановено. С площта си от 3170 m² при построяването си храмът се превръща в първа по големина напълно завършена и действаща катедрала на Балканския полуостров.

Храмът е провъзгласен за патриаршеска катедрала през 1953 г., а през 1955 г. е обявен за паметник на културата с национално значение. Той е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.

С решение от 1 октомври 2014 г. на служебния кабинет на проф. Георги Близнашки собствеността на храма се предоставя на Светия синод на Българската православна църква.

С БЛАГОДАРНОСТ КЪМ ЦАР ОСВОБОДИТЕЛ, ВСИЗКИ ДАРИТЕЛИ И ЦЕЛИЯ БЪЛГАРСКИ НАРОД!

През 2025г. се навършват 143 години от полагането на първия камък (19 февруари 1882 г.) и 101 години от осветяването на Патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски” в София.

Източник: Уикипедия